Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.233.171.14 (б.), към версия на Karina 96
Етикет: Отмяна
м в.--->век; козметични промени
Ред 35:
През 1692 г. Дефо загубва богатството си, а 3 години по-късно постъпва на държавна служба – изпълнява възложени задачи, пътувайки до Шотландия. По това време имало движение за обединяване на Англия и Шотландия, което било неправилно разбрано от шотландците, а Дефо имал задачата да им го обясни. По-късно работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.
 
[[FileФайл:Daniel Defoe by James Charles Armytage.jpg|мини|вдяснодясно|Даниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г., линогравюра на Джеймс Армитидж]]
През 1703 г. Дефо е осъден да бъде привързан на [[позорен стълб|позорния стълб]] и на [[затвор]], именно заради един от тези [[памфлет]]и, чието име е „Най-краткият начин за справяне с несъгласните“. Дефо е бил първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се е превърнал в национален герой.
 
Ред 43:
 
== Творчество ==
[[FileФайл:Defoe (1719) Robinson Crusoe.jpg|мини|260px|вляволяво|Страница 9 на първото издание на „Робинзон Крузо“, 1719]]
Даниъл Дефо има над 250 публикации. Първата му важна публикация е през 1698 г., а известността му започва през 1701 г. с написването на поемата „Чистокръвният англичанин“, в която защитава [[Уилям III]] и осмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв. Когато наближил 60-те си години, Дефо започва да пише романи. През 1719 г. публикува романа, който му донася най-голяма известност – „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо“. Успехът е изумителен и авторът издава две продължения – „Следващите приключения на Робинзон Крузо“ и „Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот“, но те не достигат популярността на първата книга.
 
Ред 52:
== Романи ==
 
* ''Робинзон Крузо (1719)''
* ''По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо (1719)''
* ''Мемоарите на един роялист (1720)''
* ''Капитан Сингълтън (1720)''
* ''Дневник на чумавата година (1722)''
* ''Полковник Джак (1722)''
* ''Мол Фландърс (1722)''
* ''Роксана: Щастливата любовница (1724)''
 
'''"Робинзон Крузо"'''
Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" (на [[Английски език|английски]]: ''Robinson Crusoe'') с оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историята на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
 
Като матрица за наратива писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху „завръщането“ на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към [[Бог|Бога]]а, за когото в [[Евангелие|Евангелието]]то на [[Йоан Кръстител|Йоан]] се казва: ''„Аз съм пътят, и истината, и животът“'' ([[Йоан Кръстител|Йоан]] 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от [[Бог|Бога]]а в човешкото сърце.
 
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до [[Бог|Бога]]а. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
 
Интересно и повече логично, отколкото парадоксално, е тълкуването на „избавлението“, към което се стреми Робинзон, от собствената му гледна точка. Героят пренарежда целите си. Желанието му да се освободи от бремето на принудителната самота се измества от копнежа душата му да се избави от гнетящата я вина. Дошло е времето корабокрушенецът да приеме „избавлението от греха като неизмеримо по-голяма благословия, отколкото избавлението от страданието“ (Дефо 2001: 91) - разбиране, което Даниъл Дефо не оставя без разяснение.
Ред 73:
Пробудилата се съвест у Робинзон му помага да разграничи в ценностно отношение двата свята - този, в който е живял преди корабокрушението, и този, който създава сам на острова. Християнските добродетели, извлечени от евангелския текст, стават огледало, в което се отразява порочността на „стария“ свят, отблъснала завинаги прогледналия за доброто човек.
 
Предполага се, че романът се основава отчасти на историята на шотландския корабокрушенец Александър Селкърк, който прекарва четири години в островите [[Хуан Фернандес (острови)|Хуан Фернандес]], но това не съответства на детайлите на разказа на Дефо. Островът, на който е живял Селкърк по това време се е наричал [[Más a Tierra]] (По-близо до земя) и доста по-късно е преименуван на „Робинзон Крузо“, чак през 1966 г.
 
Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer” в [[Европа]]. Латинското издание на книгата носи заглавието ''[[Philosophus Autodidactus]]'' (на [[Български език|български]]: „Самоук философ“), като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.
Ред 79:
'''"Капитан Сингълтън"'''
 
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ (на [[Английски език|английски]]: ''Captain Singleton'') , който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]] - като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
 
Първата половина на книгата се отнася за прекосяването на [[Африка]], а втората половина за живота му като пират в [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Арабско море]]. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на [[Сингълтън]] се държи по-скоро като търговски авантюрист.
Ред 85:
'''"Мемоарите на един роялист"'''
 
Даниъл Дефо създава „Мемоарите на един роялист“ (на [[Английски език|английски]]: ''Memoirs of a Cavalier'') през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
 
''„Мемоарите на един роялист; или военен дневник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
Ред 91:
'''"Дневник на чумавата година"'''
 
„Дневник на чумавата година“ (на [[Английски език|английски]]: ''A Journal of the Plague Year'') не е документално четиво. Дефо е бил още бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже в увода на книгата се споменава, че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от [[Чума|чуматачума]]та от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII в.век са също достоверни и правдоподобни. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространявала с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
 
'''"Полковник Джак"'''
Ред 105:
Написан според нейните собствени спомени - тя се ражда в тогавашния лондонски затвор [[Нюгейт]], изоставена и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява, като една дама от висшето лондонско общество я приютява и започва да се грижи за нея. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи...
 
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като [[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]], в края тя се покайва.
 
"Мол Фландърс" играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17-ти век.
Ред 111:
'''"Роксана: Щастливата любовница"'''
 
След „Мол Фландърс“ Дефо създава своя последен роман наречен „Роксана: Щастливата любовница“ (1724) (на [[Английски език|английски]]: ''Roxana: The Fortunate Mistress''). В него той разказва за момиче, родено във [[Франция]] и изоставено от своите родители.
 
Юношеските години на Роксана преминават в [[Англия]] и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак, семейството остава без пари по вина на безрасъдния баща. Роксана и петте й деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.
 
Сюжетът на романа е доста пъстър и изпълен с неочаквани случки, като неговата главна идея е да покаже как през осемнадесети век жената може да притежава свое имущество въпреки патриархалното общество и както казва самата Роксана: ''„Договорът за брак е... нищо друго освен доброволно отказване от свободата, имота, властта и всичко, което някога човек е имал“''.
 
Освен това, романът обръща внимание и на несъвместимостта между сексуалната освободеност и майчинството: главната героиня забременява многократно, поради своя нестихващ сексуален живот, като едно от децата й решава да сложи край на това. Младата Сюзан открива своята [[майка]] след дълго търсене и успява да спре заминаването й в [[чужбина]].
 
Романите на Дефо се отличават с някои особености. Преди всичко това е техниката на разказа от първо лице. Героят разказва за своите приключения. Най-често има скандална биография.
 
Разказвачите са подхвърлени деца, проститутки, пирати, престъпници, пътешественици. Всички те са принудени да водят борба за съществуването си в неблагоприятни условия и поради това понякога извършват престъпления. Важен елемент от техния живот обаче е покаянието. Обикновено разказът е поднесен под формата на дневник, пътни бележки, автобиография. Така се постига внушение за достоверност на изложението и публиката се държи в напрежение.
 
Вторият важен момент е озаглавяването на творбите. Заглавните страници дават резюме на текста, което акцентира върху най-скандалното в предлагания сюжет.Така се прави реклама на книгата, а същевременно читателят се подготвя за съдържанието на разказаната история.