Аполо – Союз: Разлика между версии

<tr><td>'''Продължителност'''</td><td> [[1972]] - – [[1977]] </td></tr>

</td></tr>

<tr><td>'''Ракета - – носител'''</td><td> [[Сатурн IB]] </td></tr>

<tr><td>'''Ракета - – носител'''</td><td> [[Союз-У]] </td></tr>

В края на 50- те и началото на 60-те години на 20-ти век, [[САЩ]] и [[СССР]] започват разработване на национални космически програми. Въпреки че двете страни имат различен подход и приоритети в изучаването на космоса, от самото начало сътрудничеството между тях е поставено на дневен ред. Първото официално споразумение за съвместно изучаване на космическото пространство е сключено между Академия на науките (АН) на [[СССР]] и [[НАСА]] на [[САЩ]] през м. юни [[1962]] година, в самото начало на космическата ера. Този и други ранни двустранни договори водят до създаване на двустранна връзка между метеорологическите центрове в [[Москва]] и [[Вашингтон]], провеждане на експерименти в областта на комуникациите с помощта на космическия апарат "Ехо„Ехо-2"2“ и съвместни научни разработки в областта на космическата [[биология]] и [[медицина]]. Въпреки това, тези съвместни усилия остават ограничени в сравнение с възможностите на двете космически държави, които към края на 60-те години вече експлоатират [[космически кораб]]и от трето поколение: [[Союз]] и [[космически кораб Аполо|Аполо]].

В резултат на поредица от срещи на правителствено равнище и ниво експерти през [[1969]] г. двете страни постигат принципно съгласие по създаването на универсална система за скачване на [[космически кораб]]и и провеждане на съвместен полет в средата на следващото десетилетие. През м. октомври [[1970]] г. са създадени обединени работни групи, всяка от които изучава различен аспект от разработката на новото стиковъчно оборудване. Проектът е окончателно одобрен на срещата на високо равнище през м. май [[1972]] г. Подписан е пет годишен "Договор„Договор за сътрудничество в изследването на космическото пространство за мирни цели"цели“. В този договор е предвиден съвместен полет и скачване на [[космически кораб|космическите кораби]] [[космически кораб Аполо|Аполо]] и [[Союз]], както и преминаване на екипажите от единия кораб в другия. Полетът е насрочен за средата на [[1975]] г. За Директори на програмата са назначени д - – р Г. Ланни от [[НАСА]] и член - – кореспондент на АН СССР К. Д. Бушуев.

Четвъртата група от проблеми, също както и третата, не утежнява особено много организацията на полета, но все пак от решаването им зависи неговото практическо провеждане. За целта е изградена стандартизирана система на научната терминология, принципите на управление на полетите и действията при всевъзможни нещатни ситуации. Премахната е езиковата бариера. Отработени са съвместните действия при евентуалното възникване на аварии от всякакъв вид. Разработената методика е толкова добра, че се използва и до днес при съвместните полети на екипажи от различни страни. Основна грижа на експертите, работещи по тези проблеми, е да изберат подходяци "прозорци"„прозорци“ за старта на двата [[космически кораб]]а, така че срещата на околоземна [[орбита]] да е скоро след изтрелването. [[Союз]] трябва да разполага с осем минути преди включването на спирачния двигател, за да се намира на слънчевата страна на [[Земя]]та и космонавтите да могат да ориентират кораба ръчно. [[космически кораб Аполо|Аполо]] пък трябва да се приводни в светлата част на денонощието, за да се облекчи работата на спасителните екипи. Тези проблеми, отнова, са решени по пътя на взаимния компромис.

Както и при първите две групи от проблеми, така и тук, основните принципи и технически параметри на корабите са коренно различни. На пръв поглед на експертите изглежда невъзможно преминаването на хора от единия кораб в другия. Работата е там, че 10 години по - – рано, когато са проектирани тези косвически апарати, инженерите са имали съвсем различни виждания по въпросите за животоподържащите системи. Конструкторите на [[Союз]] избират за кораба земна [[атмосфера]]. За [[космически кораб Аполо|Аполо]] американските специалисти избират атмосфера състояща се от чист [[кислород]], под налягане от 280 мм., т. е. една трета от земното. При преминаването на хора от единия кораб в другия екипажите биха развили кесонна болест. За да не се получи това е прието американското предложение за монтиране на шлюзова камера в стиковъчния отсек. Руските инженери се съгласяват да намалят атмосферното налягане в [[Союз]], което също не е просто решение, защото изисква промяна на част от бордовите системи. Така отново по пътя на компромиса е осигурена възможност за преминаване на хора от единия [[космически кораб]] в другия.

С оглед на всичко описано до тук е взето решението кораба [[космически кораб Аполо|Аполо]] да бъде активен при търсенето, сближаването и самото скачване. Това решение е продиктувано от основното съображение, че [[космически кораб Аполо|Аполо]] (конструиран за полети до [[Луна]]та) има много по - – голям запас от гориво и товароносимост, ще бъде носител на стиковъчния модул и ще извърши изключително сложната маневра по изваждането на стиковъчния отсек от кожуха на ракетата носител.

Девет [[астронавт]]и и осем [[космонавт]]и преминават пълния курс на обучение по програмата. Този курс е много по - – дълъг от обичайния, защото включва интензивно езиково обучение, както и обучение на разменни начала, при което екипажите се учат да летят на чуждия [[космически кораб]]. След приключването на обучителния курс основните и дублиращи екипажи за полета придобиват следния вид.

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на командния модул

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Ванс Бранд]]<br>''един космически полет''

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на модула за скачване

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Доналд Слейтън|Доналд „Дийк“ Слейтън]]<br>''един космически полет''

Слейтън е последният полетял от първата група американски астронавти, създадена за програмата [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]]. По време на Аполо-Союз той става най-възрастният човек ( 51 г. ), летял в Космоса дотогава.

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на командния модул

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Роналд Еванс]]<br>''един космически полет''

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на модула за скачване

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Джек Лузма]]<br>''един космически полет''

<td bgcolor="f3f3f3"> Бордови инженер

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Валерий Кубасов]]<br>''два космически полета''

<td bgcolor="f3f3f3"> Бордови инженер

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Николай Рукавишников]]<br>''два космически полета''

12ч12 ч. 20м20 м. [[UTC]]

10ч10 ч. 50м50 м. [[UTC]]

|5д5 д. 22ч22 ч. 30м30 м.

|1ч1 ч. 29м29 м. 32с32 с.

19ч19 ч. 50м50 м. [[UTC]]

21ч21 ч. 18м18 м. [[UTC]]

|9д9 д. 01ч01 ч. 28м28 м.

|1ч1 ч. 29м29 м. 32с32 с.

Съвместният полет започва на [[15 юли]] [[1975]] г. в 12 часа и 20 мин. [[UTC]] със старт от [[космодрум]]а [[Байконур]] на космическия кораб [[Союз 19]]. БезупречнияБезупречното запускизстрелване (с отклонение от стартовото време само 5 мс) е наблюдаван от 100 милиона зрители по съветската телевизия. На [[космодрум]]а присъстват посланика на [[САЩ]] в [[СССР]] У. Стесел и зам. - – директорът на [[НАСА]] В. Шарп. След 530 сек. третата степен на [[ракета-носител|ракетата - – носител]] е отделена и [[Союз 19]] достига околоземна [[орбита]]. След подготвителни маневри на 4 и 17 орбита, командирът на Союз [[Алексей Леонов]] формира кръгова монтажна [[орбита]] със средна височина 225 км. и инклинация 51.76°. Операцията е осъществена с минимални отклонения: максимално отклонение от орбитата 250 м. при допустимо 1500 м. и време за достигане на орбита +7,5 сек. при допустимо отклонение от +90 сек. Проблемите на борда на [[Союз 19]] са незначителни - – не работят стабилно камерите и не могат да повлияят на успешния изход на полета.

Седем часа и половина след старта на [[Союз 19]], на околоземна [[орбита]] е изведен американския [[космически кораб]] [[космически кораб Аполо|Аполо]]. Използваният в програмата кораб [[космически кораб Аполо|Аполо]] няма номер, но понякога е наричан неофициално и неправилно [[Аполо 18]]. [[Аполо 18]], обаче, е означението на планиран полет до [[Луна]]та, който е анулиран поради отказано финансиране. [[НАСА]] често използва обозначението Аполо ASTP за съвместния полет през [[1975]] г. Стартът на [[космически кораб Аполо|Аполо]] е в 19:50:01 ч. на [[15 юли]] [[1975]] г. Достигната е начална [[орбита]] с параметри 152/166 km. и същия наклон от 51.8°, както и при [[Союз 19]]. Един час след достигането на [[орбита]], екипажът започва серия от фазиращи маневри за измъкване на стиковъчния отсек от кожуха на ракетата - – носител. Първоначално [[астронавт]]ите не успяват да демонтират стиковъчния механизъм на входа на стиковъчния отсек. Това е проблем, с който екипажите са се сблъсквали и при полетите до [[Луна]]та, така че успяват да се справят в кратки срокове. След това започва търсене и сближение с руския [[космически кораб]]. Командира на Аполо [[Томас Стафорд]] открива Союз на около 200 км. от своето местоположение. До този момент неизправностите на борда на американския кораб са незначителни: има отклонения в работата на системата за отделяне на урина и изпускане на инертни газове от една от горивните магистрали на кораба.

[[Файл:ASTP handshake - cropped.jpg|мини|ляво|Снимка за историята - – двамата командири]]

Скачването на [[орбита]] става 51 часа и 49 мин. след старта на [[Союз 19]] на [[17 юли]] [[1975]] г. в 16 часа 19 мин. и 09 сек. [[UTC]] и е най-критичния момент и решаваща фаза в целия проект. [[Томас Стафорд]] успява да завърши маневрата няколко минути по - – рано от предвидения срок. Следващия критичен етап е преминаването на екипажите от единия кораб в другия и обратно. Стиковъчния отсек APAS-75, създаден специално за мисията, работи безпроблемно и прехода се извършва без [[скафандър|скафандри]]. Събитието е предавано на живо и стотици милиони телевизионни зрители по света наблюдават срещата на командирите [[Томас Стафорд]] и [[Алексей Леонов]]. Те разменят националните флагова, а Леонов подарява на Стафорд флаг на [[ООН]]. По време на срещата държавните ръководители на [[САЩ]] [[Джералд Форд]] и на [[СССР]] [[Леонид Брежнев]] поздравяват екипажите за успешно изпълнената мисия. След 10 часа е осъществена втора среща, а по-късно и 2 взаимни визити. След това двата кораба се разделят и [[Союз 19]] става активен при скачването. Повторната стиковка е осъществена на [[19 юли]] [[1975]] г. в 15 часа 26 мин. и 12 сек. [[UTC]] и отново минава гладко, без никакви отклонения. Общата продължителност на съвместния полет е близо две денонощия - – 1 ден 23 часа 07 мин. и 03 сек. На шестото денонощие след старта, [[Союз 19]] напуска [[орбита]] и се приземява в [[Казахстан]] на [[21 юли]] [[1975]] г. в 10 часа и 50 мин. [[UTC]]. Космическия кораб [[космически кораб Аполо|Аполо]] приключва своята мисия след три и половина денонощия на [[24 юли]] [[1975]] г. в 21 часа и 18 мин. [[UTC]], когато се приводнява в оказания район на [[Тихия океан]] (координати {{coord|21|52||N|162|45||W|}}). Това е последният полет на [[космически кораб]] на [[САЩ]] от трето поколение и последен полет за американската космическа програма до [[1981]] г., когато започва програмата Спейс шатъл - – [[космическа совалка|космически кораби]] за многократни полети.

По време на полета са изпълнени 32 научни експеримента, от тях 5 съвместни. Всички те дават ценни научни резултати. Може би, най-интересният от тях е изкуственото слънчево затъмнение, което прави [[космически кораб|космическия кораб]] [[космически кораб Аполо|Аполо]], за да може [[Союз]] да направи снимки на слънчевата корона. Маневрата е осъществена след първото разстиковане и въпреки някои технически трудности всичко приключва благополучно. Друг значителен експеримент с дълговременни последици е т. нар. "микробен„микробен обмен"обмен“. Експерименталния полет предоставя уникални условия за това, защото в него участват екипажи, които се подготвят за полет в съвсем различни географски ширини и отдалечени един от друг на огромно разстояние. Взети са проби от кожата и микрофлората на екипажите, както и от въздуха в двата космически кораба. Интересен съвместен експеримент е и измерването на атомния [[кислород]] и [[азот]]а в горните слоеве на [[атмосфера]]та. Експеримента е проведен от американския кораб, а [[Союз]] служи като отражател на импулсните светлинни сигнали подавани от [[космически кораб Аполо|Аполо]]. Направен е и експеримент за изучаване на процеса кристализация и топлообмен в производството на различни материали с по - – добри свойства, в сравнение с тези, произведени на [[Земя]]та.

По - – късно тези експерименти са продължени на борда на орбиталната станция [[Салют-6]]. По време на автономните полети съветските [[космонавт]]и провеждат редица медикобиологични експерименти, а американските им колеги насочват усилията си в изучаване на земната [[атмосфера]] и някои технологични проблеми.

ЕПАС ( Експериментален полет Аполо - – Союз ) е приет с голям ентусиазъм в целия свят. Открита е нова ера в космическите изследвания, значително подобряване на съветско - – американските отношения и разведряване на международния политически климат. Президентът на САЩ [[Джералд Форд]] и Генералния секретар на ЦК на КПСС [[Леонид Брежнев]] в общо послание изразяват надежда, че съвместния полет е ново фундаментално начало в развитието на науката, изучаването на космическото пространство и подобряване на двустранните отношения. Генералния секретар на ООН [[Курт Валдхайм]] приветства полета и го определя като "важен„важен стълб в световната история"история“ и като събитие станало възможно благодарение на сътрудничеството между двете световни суперсили. Когато през м. май 1977 г. изтича срока на ЕПАС е прието ново споразумение между двете страни, което лежи в основата на съвместната космическа дейност и до днес. Въпреки че полетът включва доста научни задачи (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, за да може Союз да направи снимки на слънчевата корона) и предоставя полезна инженерна информация, използвана по-късно в полетите на космическите совалки до орбиталната станция [[Мир (орбитална станция)|Мир]], главната цел на Аполо-Союз е по - – скоро символична. Полетът е видян като символ на политиката на облекчаване на отношенията, която двете сили започват да провеждат по това време и като подходящ край на напрежението от [[космическа надпревара|космическата надпревара]].

* Гетланд, К., Космическая техника, изд. МИР, Москва, 1986 г., стр. 185 - – 194.

* [http://www.polit.ru/news/2010/07/20/soyuz_apollo.html Программа „Союз-Аполлон“. Встреча в космосе над Эльбой — – 35 лет спустя в Москве. Фоторепортаж]

* [http://www.federalspace.ru/main.php?id=2&nid=11712 Международное рукопожатие на орбите Земли — – 35 лет спустя]

* [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19750067869_1975067869.pdf International rendezvous and docking mission (Apollo–Soyuz/Salyut) 1971 - – NASA report (PDF format)]

* [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19730025080_1973025080.pdf Apollo/Soyuz test project operational data book. Volume 2: ASTP mass properties data book - – NASA report (PDF format)]

* [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19750065564_1975065564.pdf Apollo–Soyuz test project operation handbook command service docking modules systems operating procedures - – NASA flight operations manual (PDF Format)]