Джан Циен: Разлика между версии

'''Джан Циен''' или '''Чжан Цзян''' (на традиционен [[китайски]] 張騫, на [[пинин]] Zhāng Qiān) (неизв. - 112 г. пр. Хр.) китайски пътешественик и дипломат.

 

 

За борбата с този войнствен народ китайските императори започват да търсят съюзници сред враждебните на хуните чергарски племена. Едно от тези племена е юечжи (ручжи/арси, по-късно кушани), обитаващо земите на запад от големия завой на река [[Хуанхъ]] и северно от планината [[Наншан]]. През 204 и 177 г. пр. Хр. хуните нанасят сериозно поражение на юечжи, а през 166 г.пр.Хр. шанюя Лаошан разгромява столицата им Чжоаву намирала се в близост до съвр. гр.Чанъе (Чжоаву се е произнасяло тогава като Тавма, което показва че най-вероятно отговаря на гр.Дамна, посочен от Птолемей в Серика) и обезглавява владетелят им, като прави от черепа му чаша. Клед този разгром юечжите/арси са принудени да се преселят далеч на запад. Първоначално в долината на реките Или и Чу, а после в междуречието на реките [[Амударя]] и [[Сърдаря]].

След като води цяла година безуспешни преговори с царя на юечжи за отмъщаване на хуните и съюз с [[Китай]], през 127 г. прл Хр. Чжан Циян се отправя обратно за родината си. Този път тръгва през Южния път, изкачва се по [[Алайската долина]] до изворите на река [[Яркенд (река)|Яркенд]] и се спуска по река [[Хотан (река)|Хотан]] до пустинята [[Такламакан]]. Преминава покрай южната част на пустинята от оазис в оазис, достига до блуждаещото езеро [[Лобнор]], водата на което по това време е солена и той го назовава Солено езеро. На изток от езерото господстват хуните и той отново е пленен от тях. Едва след година му се удава да избяга. По това време умира шанюя Гюнчен и в страната избухват между особици. По-малкият барт на Гюнчен, командващ лявото крило, прави преврат и сваля законния наследник. Племенникът му губи войната, и заедно с Чжан Цзян, хунската му съпруга и верния Ган Фу, през пролетта на 126 г. пр. Хр. се завръщат в [[Китай]]. И тримата, той, Ган Фу и хунският княз получават високи титли. Няколко месеца след това, хунският княз умира.

 

 

През 123-119 г. пр. Хр. китайците рещават със собствени сили да действат против хуните. Чжан Цзян участва в тези походи, но поради поражението на командира му Ли Гуан Ли, и допуснати от самия Чжан Цзян тактически грешки, титлата "бо-ван" му е отнета. Хуните са прогонени в [[Монголия|Северна Монголия]] но и китайците търпят сериозни загуби в тази война. След войната Чжан Цзян за да изкупи прегрешението си, използва сгоден момент и предлага на императора да направи второ пътешествие, този път при усуните (асите, асианите) установили се в Седморечието, съюз срещу хуните. За по-голяма достоверност той даже леко видоизменя информацията която е научил за усуните. Съобщава на императора че хуните са убили владетелят им и че усуните имат желание да отмъстят за това, докато в действителност, не хуните, а ручжите/юечжи са извършили това.