Обсада на Ксеригордон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нов ключ за Категория:Селджуци: „Ксеригордон“, ползвайки HotCat
м Грешки в статичния код: Игнорирани тагове; форматиране: 4x кавички, 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
Ред 3:
| конфликт = [[Първи кръстоносен поход]]
| картинка = Image:PeoplesCrusadeMassacre.jpg
| описание = </small>Илюстрация към средновековен ръкопис за Народния поход</small>
| период = септември 1096 г.
| място = Ксеригордон, в близост до [[Никея]]{{Br}}(дн. [[Изник]], [[Турция]])
Ред 21:
{{Битки на Първия кръстоносен поход}}
 
'''Обсадата на Ксеригордон''' е епизод от [[Народен кръстоносен поход|Народния кръстоносен поход]] от 1095- – 1096 г., първи етап от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]].
 
Събитието е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради което не е подробно разглеждано и цитирано от източниците, но е предпоставка за разгрома на Народния кръстоносен поход.
 
== Предистория ==
През късната есен на 1095 г. походът на [[Пиер Отшелника]]<ref>Наричан от византийците ''Качулатия Петър''</ref> и [[Готие от Санз Авоар|Готие Голтака]]<ref>Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски ''"безпаричен"„безпаричен“'')</ref> достига не без произшествия пред стените на [[Константинопол]]. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от неорганизираната [[поклонници|поклонническа]] тълпа в близост до столицата му, [[Алексий I Комнин]] все пак решава да посъветва водачите и&#768; да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на [[барон]]ите. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия въпреки несъгласието на Пиер и ги разквартирува в замъка Кивотос ([[Витиния и Понт]]) недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния ислямски враг, разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на [[селджуки|селджукските]] селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци - – ''[[лангобарди]] и [[алемани]]'', в т.ч. 200 конни [[рицар]]и, под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на селджукска територия. При такава атака е зает замъкът Ксеригордон (на ок. 5 км от [[Никея]]), като малкият му турски гарнизон е разбит без усилие.
 
== Обсада ==
Истинската обсада започва само 3 дни по-късно, когато [[конница|конниците]] на ''Елханес'' изненадват германските кръстоносци, почиващи във форта. Райналд не е подготвен от обсаждащ така бързо да стане обсаден и за бойците му не достигат припаси. Турците не предприемат решителен щурм до края на обсадата. Те познават областта и знаят, че тяхната работа ще свърши изтощението и жаждата. ''Ксеригордон'' на гръцки означава ''Сух и безводен''... Християните са принудени да пият кръвта на ездитните и впрегатните си животни, а също така и собствената си [[урина]]<ref>August. C. Krey, ''The First Crusade: The Accounts of Eyewitnesses and Participants, (Princeton: 1921)'', 71- – 72 стр, на английски език</ref>. Измъчвани от запалените пожари и дъжда от турски стрели хората на Райналд издържат само 8 дни и се предават с обещанието, че преминават на страната на турците. Елханес приема да подари живота само на онези от тях, които сложат оръжие, приемат исляма и не се възпротивяват да бъдат вързани и продадени в робство. Няма точни данни колко точно от екзалтираните християнски поклонници в Ксеригордон преживяват до октомври, приели [[ислям]]а, но се смята, че Райналд е сред тях. Няма данни също така някой да се е върнал жив при останалите кръстоносци на Готие Голтака.
 
== Последвали събития ==
Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на [[Кълъч Арслан]] и [[Румелийски султанат|Румския султанат]]. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на [[Тюбинген]]<ref>Грусе, Р. ''"История„История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство"кралство“'', стр. 102</ref>, но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа, са принудени да я поведат, молейки се за победа. Погрешната преценка води до [[Битка при Херсек|поражението при Херсек]] и ''де факто'' до края на Народния кръстоносен поход.
 
== Източници ==
<references />
* Ришар, Жан. ''”История„История на кръстоносните походи"походи“'', (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива"„Рива“ ISBN 9543200483
* Грусе, Рене ''"История„История на кръстоносните походи и Йерусалимското кралство"кралство“'', том I, част I, ISBN 9789545843747
 
== Вижте също ==