Велики Преслав: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2003:C9:DBD3:F501:E4BD:D20D:4F30:6A6 (б.), към версия на Vislupus
Етикет: Отмяна
м Грешки в статичния код: Игнорирани тагове; форматиране: 10x тире-числа, 8x кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 20:
'''Вели&#768;ки Пресла&#768;в''' (само Преслав до 1993 година) е град в [[област Шумен]], Североизточна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[община Велики Преслав]]. Населението на града към края на 2009 година наброява 8&nbsp;951 жители<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php Население – градове в България – „WorldCityPopulation“]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref>, което го прави третото по големина населено място в областта.
 
Столица на страната от времето на [[Първо българско царство|Първото българско царство]],<ref>http://promacedonia.org/en/sr/</ref><ref>http://promacedonia.org/vz1a/index.html</ref><ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Draft:The_origin_of_the_Bulgars</ref> в новата история Велики Преслав е със статут на град от [[1883]] година. До [[Освобождение на България|Освобождението]] през 1878 година градът е наричан и с турското название ''Ески Стамболук'' (''стар [[Истанбул]]'').<ref>Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989.</ref><ref>Raymond Detrez: ''Historical dictionary of Bulgaria'', Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173</ref> Селището носи името Преслав до [[1993]] година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав<ref>[http://www.nrnm.nsi.bg/show1.php?ezik=bul&sid=62 Указ 206 на Президента на Републиката от 10.09.1993 г.]</ref>.
 
== География ==
Ред 35:
{{основна|Нашествие на Светослав I в България|Обсада на Дръстър (971)}}
 
В края на 60-те години на [[X век]] киевският княз [[Светослав I]], подтикнат от византийския император [[Йоан I Цимиски]], тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове [[Дръстър]] (дн. Силистра) и Преслав ([[971]]). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар [[Борис II]] и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Градът е освободен от цар [[Самуил]] през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. След възобновяването на българската държава след [[Въстание на Асен и Петър|въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър]] (1185- – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост.
 
Сред археологическите находки е открита ''[[Теодор Стратилат (икона)|керамичната икона на св. Теодор Стратилат]]'', ''[[Преславско златно съкровище|Преславското златно съкровище]]'' и керамичният иконостас от ''Дворцовия манастир'', уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).
Ред 54:
|-
| colspan="12" style="text-align:center;" |
Национален статистически институт<ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref>, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref></small>
 
Национален статистически институт<ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref>, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref></small>
|}
 
Line 116 ⟶ 115:
 
=== Медии ===
 
=== Творческа дейност ===
* Детска формация "Здравец"„Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
* Детска формация "Здравец„Здравец – - Junior"Junior“ с ръководител Валентина Янкова
* Танцова формация "Любе„Любе ле"ле“ с ръководител Христо Колев
* Танцова формация "Радост"„Радост“ с ръководител Христо Колев
* Танцова формация "Пендарите"„Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
* Женска фолклорна група "Болярка"„Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
* Детски танцов състав "Веселото„Веселото хорце"хорце“ с ръководител Нина Денева
* Клуб за народни хора "Веселото„Веселото хоро"хоро“ с ръководител Нина Денева
 
== Други ==
Line 149 ⟶ 147:
 
* цар [[Симеон I Велики|Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), български владетел
* цар [[Петър I (България)|Петър I]] ([[927]]- – [[969]]), български владетел
* цар [[Борис II]] ([[969]]- – [[971]]), български владетел
* цар [[Роман (цар)|Роман]] ([[978]]- – [[991]]), български владетел
* цар [[Самуил]] ([[997]]- – [[1014]]), български владетел
* цар [[Гаврил-Радомир]] ([[1014]]- – [[1015]]), български владетел
* цар [[Иван-Владислав]] ([[1015]]- – [[1018]]), български владетел
* княз [[Пресиян II]] [[1018]], български владетел
* цар [[Петър Делян|Петър II Делян]] ([[1040]]- – [[1041]]), български владетел
* цар [[Константин Бодин|Петър III]] ([[1072]]), български владетел
* [[Наум Преславски]], български светец и книжовник
Line 184 ⟶ 182:
* [http://www.razvitievp.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 официален сайт на НЧ „Развитие 1874“ гр.Велики Преслав]
* http://mutafova-kashta.com/
* [https://www.academia.edu/2138107/_._._1702_._._-_._60-_._._._._._._._2013_373-381 Николов, А., Генова, Л. Едно английско описание на Преслав от 1702 г. и неговият автор Едмънд Чишъл. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. Съст. А. Николов, Г. Николов. С., 2013, 373- – 381]
 
{{Навигационен шаблон