Разлика между версии на „Долно Луково“

84 байта изтрити ,  преди 1 година
м
в.--->век; козметични промени
(общомедия през инфобокс шаблона)
м (в.--->век; козметични промени)
 
'''Долно Луково''' е [[село]] в [[Южна България]], [[област Хасково]], [[община Ивайловград]].
[[Файл:SvKonstantiniElena.JPG|мини|вляволяво|Църква „Св. Константин и Елена“]]
 
== География ==
В землището на селото се отглеждат още тютюн, грозде, овощия. Запазени са въглищарството, бъчварството, железарството, налбантството, бояджийството, медникарството, керемидарството, каменарството, яхнаджийството – маслопроизводството, домашните занятия, винопроизводството и др.
 
В тези южни земи се формира първият в страната бубарски микрорайон. Благоприятното съчетание от средиземноморски климат и плодородни почви по долината на р. Бяла, определят отличните условия за виреенето на черничевата култура, употребявана за храна на копринените буби. А икономическите предпоставки са свързани с близостта на цветущите бубарски и копринени центрове Одрин, Димотика и Софлу в миналото. Бубарството тук се запазва до към 1980. Днес единствени неми свидетели за богатите бубарски фамилии в началото на ХХ в.век са големите, сега пусти, бубарски къщи в Долно Луково и съседните села - Одринци, Сив кладенец, Мандрица и Горно Луково.
 
В миналото между общностите на Долно и Горно Луково и Суфли са съществували оживени търговски взаимоотношения, базирани на отглеждането на буби и производството на коприна по стари и уникални занаятчийски методи.
Интересно е да се спомене, че върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има уникални надписи написани на старогръцки, на която са увековечени имената на ктиторите на храма. След като са преведени от специалисти се установява, че върху плочата са имената на поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. Сега е открита и още една плоча с надписи в женското отделение на църквата, но още не са преведени.
 
Вътрешността на църквата е също много интересна. Тя е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското отделение няма стенописи или олтар, докато мъжкото отделение е украсено от дърворезби и стенописи от неизвестни майстори резбари и зографи. И до днес не може да се каже дали иконостасът е дело на майстори от Дебърската или някоя друга по-известна школа от миналото.
 
Иконостасът е реставриран през 1970-те години от художник-реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник - реставратора Стефан Аенски.
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Забележителности ==
== Редовни събития ==
* Храмов празник на църква „Св.св.Константин и Елена“ - 21 май.
 
== Личности ==
;Родени
* [[Яни Костадинов]] (1872 - ?), български революционер
* [[Костадин Хасърджиев]] (1861 - ?), български революционер от ВМОРО
 
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==