Драгалевски манастир: Разлика между версии

Възстановен в средата на ХV в.век става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ в.век е центърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от [[Тимишоара|Темешвар]] е направен откритият от [[Виктор Григорович]] в 1854 г. в [[Боянската църква]] препис на Поменик на българските царе ([[Поменици на българските владетели|Боянски поменик на българските царе]]). От Драгалевския манастир е четвероевангелие от 1469 г., в което поп Никола отбелязва манастира като „месте Царскьй обители“, напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. е изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него 3 библейски сцени. Псалтир от XVI в., съставен от братята книжовници Данаил, Стоян и Владко, сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на [[Света гора]] в Атон.

В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в.век От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в.век е основано килийно училище с постоянен учител. През 1818 г. църквата е разширена на север.