Древногръцка архитектура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м в.--->век; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:The Parthenon in Athens.jpg|thumbмини|Партенонът в Атина]]
'''Древногръцката архитектура''' се развива в периода от около 9 в.век пр.н.е. до първи век (като се вземе предвид, че най-ранната запазена каменна структура датира от 7 век пр.н.е.), т.е. тук се изключват образците от по-ранните [[егейски цивилизации]]. Влиянието на гръцките архитектурни постижения върху римляните е толкова значително, че римската имперска архитектура възприема много гръцки елементи в практиката си<ref name="">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.khanacademy.org/humanities/ancient-art-civilizations/greek-art/beginners-guide-greece/a/introduction-to-greek-architecture | заглавие=Introduction to Greek architecture |достъп_дата =16 март 2018 |фамилно_име=Becker |първо_име= Jeffrey A.|дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>.
 
== Храм ==
Ред 9:
Основната правоъгълна форма на храма се появява още през 10 век пр.н.е. – това е проста стая с издадени странични стени (''анти'', „antae“) при входа, които образуват плитък [[портик]] с колони. Най-малките храмове са дълги около 25 метра, но болшинството са с дължина между 30 и 60 метра. Най-големите достигат 90 – 120 м – например недовършеният храм на Зевс Олимпийски (Olympeion) в [[Агридженто]], Сицилия. Тази форма остава непроменена в течение на векове. От 8 век пр.н.е. нататък в строителството навлизат по-солидни материали – камък и особено [[мрамор]].
 
[[FileФайл:Athenian Treasury antae.jpg|thumbмини|Атинската съкровищница в Делфи е пример за малък храм с две колони. С червено са маркирани челата на страничните стени (анти)]]
Основата на всеки храм е приповдигната върху стъпаловидна платформа с две или три стъпала (''крепидома''). Върху най-горното стъпало (''стилобат'') стъпват колоните за украса. Основната част от храма е зиданото помещение [[наос]], в чиято вътрешност се намира същинското [[светилище]] – стая без прозорци (''цела'', „cella“), където е поставена статуята на почитаното божество. Пред нея може да има площадка „pronaos“, а понякога и втора стая „antenaos“, където се съхраняват трофеите и даровете. Понякога има и задно преддверие (''опистодом'')<ref name="EA"/>.
 
Ред 21:
 
== Театър ==
[[FileФайл:GriechTheater2.PNG|thumbмини|Схема на древногръцки театър]]
[[Старогръцки театър|Театралните представления]] в Древна Гърция протичат на открито. Първоначално постройките са дървени, а по-късно стават каменни или мраморни. Театрите са големи съоръжения, способни да поберат хиляди зрители, и често се строят върху хълмове, за да се оползотвори естествения наклон. Ориентирани са към хубав изглед към ландшафта, като сцената се разполага така, че той най-общо се използва като фон. Съставните части на гръцкия театър са места за сядане (''theatron''), кръгла площадка за хора (орхестра, ''orchestra''), и сцена (''skene''). Зрителите са подредени в полукръгли редове един над друг (амфитеатрално). Две странични пътеки (''parados'', pl. paradoi) водят към мястото на хора. Тъй като театралните представления често са неразривна част от религиозните фестивали, често театрите се строят в съседство с храмовете и светилищата. Религиозният елемент присъства и чрез наличието на [[олтар]] на сцената.
[[FileФайл:Theatre of Pergamon, Turkey.jpg|thumbмини|Театърът в Пергам е един от най-стръмните]]
Сред най-известните театри са [[театър на Дионис (Атина)|Дионисиевият театър]] в Атина (ок. 500 г. пр.н.е.) и театърът в [[Епидавър]] (ок. 350 г. пр.н.е.).
 
Ред 33:
<references />
{{Древна Гърция-мъниче}}
 
[[Категория:Древногръцка архитектура| ]]