Разлика между версии на „Душа“

43 байта изтрити ,  преди 2 години
м
в.--->век; козметични промени
м (в.--->век; козметични промени)
{{Друго значение|философската концепция|астрономическия обект|Душа (мъглявина)}}
 
'''Душата''' според редица [[религия|религиозни]], [[философия|философски]] и [[фолклор]]ни [[традиция|традиции]] е нематериална част (есенция) на човешкия индивид. Понякога понятието '''душа''' може да обхваща всички живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията '''душа''' е културно специфична и значението ѝѝ варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често '''душата''' е свързвана, понякога дори и като синоним, с [[Дух (философия)|Дух]], [[Съзнание]], [[Разум]], [[Мисъл]] и [[Логос (философия)|Слово]]. Античното разбиране на „душата“ често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията '''душата''' много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото.
 
== Етимологически значения ==
''Psychē'' (на гръцки: ψυχή) е термин, появил се за първи път в древногръцката [[епос|епична поезия]], с цел да бъде обяснено „необяснимото”. На гръцки думата ''psyche'' означава дъх, а ''psychein'' дишам. [[Омир]] за първи път поставя понятието ''psyche'' в центъра на спекулациите за задгробен живот. ''Psyche'' напуска покойника във върховния момент на смъртта и отлита към царството на мъртвите, което както твърди Омир, се намира под земята. ''Psyche'' не е душата като преносител на чувства и мисли, но не е и самият човек. Тя е образът (''eidolon'') на това, което покойникът е бил приживе, фантомен образ, като онзи, който се отразява в огледалото – може да бъде видян, макар и не винаги ясно, но не и докоснат или прегърнат. Фантастичният и призрачен образ, формата, в която мъртвецът все още може да се появява, се идентифицират с дъха напуснал тялото. Душата на човек може да бъде видяна в определени случаи, и близките на умрелия винаги могат да си я представят.
 
В XXIII глава от [[Илиада]] Омир разказва за това как една вечер [[Ахил]], погълнат от мъка по изгубения си приятел [[Патрокъл]], не може да заспи и ляга на брега на морето, където някак неусетно се унася в сладък сън. На сън му се явява сянката (psyche) на Патрокъл и му зарича по-скоро да извърши погребалните обреди, за да може душата на приятеля му да почива в мир и спокойно да отлитне към „широкопортата къща“ на бог [[Хадес]]. Поисква още костите и на двамата да почиват в една [[урна]], дадена от богинята [[Тетида]], майка на [[Ахил]], нереида и внучка на титанидата [[Тетида]]. [[Ахил]] обещава да изпълни всичко заръчано и понечва да прегърне милия си приятел, но сянката „подобно на дим” изчезва. [[Омир]] набляга на факта, че според древногръцките традиции, да се зачете волята на покойника, е начин да се заяви тържествено принадлежността към определена социална група, да се приемат нейните правила и да се гарантира просъществуването ѝѝ. Дълг и задължение на Ахил е да стори подобаващото в чест на мъртвия си приятел: да извърши точно всички погребални ритуали, защото само така душата на Патрокъл може да премине през Великата порта на бог Хадес, през която всеки преминал никога не се завръща, и да се едини със смъртта. Точно затова Ахил отказва пред гръцките царе, повели го при [[Агамемнон]], да измие окървавените си от убийството на [[Хектор]] ръце и така да се очисти, преди да осигури за своя покоен приятел трите основни части на погребалните обичаи в [[Древна Гърция|Древна Елада]]: prothesis (изнасянето, излагането на тялото), ekphora (погребалната процесия, вървяща до кладата или [[гроб]]а ([[гробище]]то) и погребването (изгарянето) на тялото, погребалните [[жертвоприношение|жертвоприношения]] и банкет, както и великолепните погребални игри. Дезориентацията и депресията на близките на починалия са преодолявани чрез пирове и спортни състезания, подчертаващи престижа на покойника и неговото семейство. Погребенията на важни фигури, са придружавани точно с подобни погребални игри и състезания (agon), каквито Омир описва в тази XXIII глава на Илиад, като от VII в.век пр.Хр. нататък игрите стават център само на [[култ към героите|героичния култ]].
 
И в [[Одисея]] Омир говори за psyche (сенки) и за пътуването към двореца на бог Хадес. [[Ритуал]]на традиция и фантазия се сливат в едно за да бъдат описани подробно пътя, който трябва да бъде изминат до света на мъртвите, който според текста се намира на края на света (отвъд Океана), и временното пребиваване в него. В XXIV глава на Одисея бог [[Хермес]] е описан като „психопомп“ (водач на души), който извиква душите на покойниците и със своя вълшебен жезъл им помага да намерят пътя си към задгробния свят – царството на бог Хадес. В Одисея входът на това царство е маркиран с образувалата се от сливането на реките на огъня и на стенанията, река [[Ахерон]], която на места е заменена с езеро. Реката или езерото очертават границата, която лодкарят пресича с лодката си за да стигне до починалия, чиято душа трябва да преведе през водите до царството на мъртвите. Може би това преминаване през водна шир не е случайно, като се има в предвид очистителната функция на водата в древногръцките вярвания. Навярно мъртвият трябва да се пречисти преди да стъпи в царството на мъртвите и да „заживее“ новия си живот. Одисея разказва още за пътешествието на [[Одисей]] в царството на мъртвите и за срещата му със сенките (psyche). Подобно на сянката на Патрокъл, която се изплъзва от ръцете на Ахил, когато Одисей понечва да прегърне майка си и нейната сянка изчезва като дим. Също както в Илиада, и в Одисея кръвта на жертвените животни се смята за даваща храна и живот на мъртвия – в т. нар. песен „[[Некия]]“ мъртвите трябва да пият от кръвта на жертвопринесените животни, за да им се вдъхне живот и да говорят. В противен случай те просто се носят из въздуха. Освен това подобно на Патрокъл в Илиада, майката на Одисей, Елпенор, умолява сина си за подобаващо погребение, организирането на което е негов дълг.
Идеята на [[Аристотел]] за '''душа''' е само индиректно свързана със съвременното популярно схващане за душата като '''духовна''' част от човека. Аристотеловото схващане на '''душата''' е преплетено с неговата философия касаеща '''формите'''. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, което го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата.<ref> Бъртранд Ръсел " История на Западната философия" глава XIX ''Метафизиката на Аристотел'' </ref> В трактата си озаглавен '''За душата''' гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. [[Аристотел]] обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за предвижване, а хората имат всичко това, а също и интелект.
 
=== Тома Аквински ===
== Религиозни значения и фолклор ==
=== Хиндуизъм ===
 
{{Метафизика}}
[[Категория:Религия]]
{{Портал Психология}}
 
[[Категория:Религия]]
[[Категория:Психология]]
[[Категория:Психоанализа]]