Дълбоки: Разлика между версии

Дълбоки е разположено по южния склон на [[Сърнена Средна гора]], в чупката на подножието между Сърнена Средна гора от север и Тракийската низина от юг. Селото се намира на 3 km на север от главния път София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, на половината разстояние между [[Стара Загора|Стара]] и [[Нова Загора]]. Селото е на 12 km от областния и общински център Стара Загора. Землището на селото е граничи със землищата на селата [[Хрищени]] (от запад), [[Горно Ботево]] (от юг) и [[Оряховица]] (от изток). Като се прехвърли билото на Сърнена Средна гора при [[връх]] [[Морулей]], се стига до село [[Милево]].

 

 

Климатът е преходно- континентален, подходящ за овощни градини и лозя.

По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и мно­жес­т­во­то пред­ме­ти на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 го­ди­на в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от подп. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. В мо­мен­та го­ля­ма част от тях са в Ош­мол­с­кия му­зей в Лон­дон, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на Рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Ав­гус­та Тра­я­на /дн. Ста­ра За­го­ра/ за Ахи­а­ло. В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко потисниче­с­т­во то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Име­то Дъл­бо­ки произлиза от Тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол, като в не­го се за­сел­ват хо­ра, бягащи от турците, преселили се от Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­гар­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.

 

има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 го­ди­на след про­ше­ние до сул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 го­ди­на е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След Ос­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 го­ди­на се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тастъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 го­ди­на се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 го­ди­на.

 

По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­бът и наб­лю­да­тел­ният пункт на ген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след Ос­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.

 

1960 го­ди­на - про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20-ти век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.

 

Още през ок­том­в­ри 1944 го­ди­на се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10.01.1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция "Шес­ти май" с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

 

Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.

 

Дъл­бо­ки и дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни - Бал­кан­с­ката,Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват скъ­пи жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20-ти век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919-1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120- член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941-44 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Оте­чес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли. И как­то и да отрича съв­ре­ми­е­то ония го­ди­ни, за Дъл­бо­ки те са пре­лом­ни и изиг­ра­ват важ­на ро­ля в не­го­во­то раз­ви­тие то­га­ва и се­га. Със сво­е­то ми­на­ло - от най-ран­на­та епо­ха до го­ди­ни­те на пре­хо­да Дъл­бо­ки има мяс­то в на­пис­ва­не­то на ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и е да­ло сво­я­та дан.

 

ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

 

<!-- == Обществени институции == -->

== Културни и природни забележителности ==

 

На север от селото се намират останките на средновековната крепост Кулата.<ref>[http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-kulata-dalboki bulgariancastles.com], Кулата с. Дълбоки</ref>

Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат завинаги костите на глух турчин, който единствено не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.

 

 

лю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват "РАЗВИТИЕ". До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния - за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но — ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.

 

Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та - с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, „бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, "ро­са­та" на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.

 

съдър­жа­ние биб­ли­о­теч­на дей­ност: ли­те­ра­тур­ни иг­ри и вик­то­ри­ни, сре­щи с ли­те­ра­тур­ни твор­ци, ча­со­ве на при­каз­ка­та, дет­с­ки със­те­за­ния, праз­ни­ци на кни­га­та и пр. 

 

* [http://www.panoramio.com/map/#lt=42.496403&ln=25.786457&z=4&k=2&a=1&tab=1 Снимки от с. Дълбоки]

* [http://forthenature.org/video/Засади_живот_-_село_Дълбоки_Старозагорско/ Залесяване след пожар в околностите на с. Дълбоки]

== Източници ==

<references />

 

{{Община Стара Загора}}