Дълбоки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 14:
Дълбоки е разположено по южния склон на [[Сърнена Средна гора]], в чупката на подножието между Сърнена Средна гора от север и Тракийската низина от юг. Селото се намира на 3 km на север от главния път София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, на половината разстояние между [[Стара Загора|Стара]] и [[Нова Загора]]. Селото е на 12 km от областния и общински център Стара Загора. Землището на селото е граничи със землищата на селата [[Хрищени]] (от запад), [[Горно Ботево]] (от юг) и [[Оряховица]] (от изток). Като се прехвърли билото на Сърнена Средна гора при [[връх]] [[Морулей]], се стига до село [[Милево]].
През Дълбоки тече малка [[река]] (Хамам дере, обикновено наричана от жителите на Дълбоки Селската река). В близост до селото има още няколко планински реки — Къпошница от запад и Кисикая от изток.
Климатът е преходно- континентален, подходящ за овощни градини и лозя.
Ред 25:
Поселенията в землището датират от най-ранна епоха, за което свидетелстват седемте селищни могили и множеството предмети намерени при селскостопанска работа. В 1879 година в южната част на селото е разкрит гроб на погребан тракийски княз, като предметите са изнесени от подп. Кляузов в Русия, а после и в Англия. В момента голяма част от тях са в Ошмолския музей в Лондон, а една от сребърните чаши е в Ермитажа в Санкт Петербург. По време на Римската империя крепостта Глъбок е била важна пътна станция от Августа Траяна /дн. Стара Загора/ за Ахиало. В старите византийски и западноевропейски хроники селището се среща с името Глъбок и Венец. След падането под османско потисничество то е под името Бюклюмюк или Бюклюджек. Името Дълбоки произлиза от Троянското село Дълбок дол, като в него се заселват хора, бягащи от турците, преселили се от Дълбок дол. Намерен е от онова време част от войнугарски регистър, от който е видно, че още от онези времена, а вероятно и преди това Дълбоки е било важен средищен център.
Преди падането под османско владичество в Дълбоки е
имало църква и параклиси, но са разрушени от нахлулите орди. Едва в началото на 19 век в 1837 година след прошение до султана в Дълбоки е построена и осветена църква „Успение на Света Богородица". В нея през 1838 година е открито и първото килийно училище за околността. Пръв певец и даскал е възрожденецът Райчо Блъсков от Копривщица, бащата на писателя Илия Блъсков. Килийното училище се посещава от деца и младежи не само от Дълбоки, но и от околните села, а и от по-далечни. След Освобождението дълбочани построяват училищна сграда, която за онова време е модерна и голяма. През 1934 година се построява втора училищна сграда, тъй като първата не е достастъчна и в новата се открива и кабинет по химия и физика. През 1964 година се надстроява втори етаж, построява се нов кабинет по химия и физика и работилници по дървообработка и металообработка. През осемдесетте години училището преминава в ЕСПУ до 1991 година.
По време на Руско-турската освободителна война тук е бил щабът и наблюдателният пункт на ген. Гурко, който оставя за спомен на дълбочани своя походен стол и бинокъла си. В землището на селото се води и боят за Самaрското знаме и тук загива подполковник Калитин, като след Освобождението се издига паметник за това събитие.
Преди Освобождението и след това поминъкът на населението е главно скотовъдството, като се отглеждат главно кози и овце. Засява се ечемик, пшеница и царевица, а до
1960 година - просо, фий и овес. Като поминък е и лозарството, което продължава да се развива и до днес в създадените лозови масиви. През 20-ти век и до днес се развива и овощарството. Занаятите са терзийство и дърводелство, коларо-железарство и розопроизводство, като последното отпада в края на втората половина на 20 век.
Ред 39:
Още през октомври 1944 година се създава ТКЗС, като на 10.01.1945 то е официално регистрирано и поздравено лично от Георги Димитров с телеграма от Москва. Преминало през АПК и КЗС днес то съществува като Всестранна кооперация "Шести май" с обработваеми около 19 хил. дка.
От 1919 година е изградена и потребителната кооперация „Напредък", която и до днес се нарича така и обслужва
Дълбоки и няколко околни села.
Дълбоки и дълбочани вземат участие във всички войни - Балканската,Междусъюзническата, Първата и Втората световна и дават скъпи жертви, чиито имена са на паметната плоча в училище и в парка на селото. Дейно участие вземат дълбочани и в политическите борби до средата на 20-ти век в района и страната. В 1910 година се създава социалистическата дружинка, прерастнала в партийна организация. Създава се младежко дружество, в годините 1919-1923 е организирана и първата детска спартакистка чета от Георги Аргаткин. През 1922 година социалисти и ремсисти построяват свой клуб, който през годините е бил земеделско училище, канцеларии и клуб на пенсионера. През септември 1923 година 120- членния въстанически отряд от Дълбоки атакува жандармерийските казарми в Стара Загора. И тук се дават скъпи жертви. През 1941-44 година от Дълбоки излизат 8 партизани, а десетки са ятаците на отряд „Георги Димитров". Политемигранти, концлагеристи и интернирани е дало Дълбоки, участниците в първата и втората фаза на Отечествената война са над 130, като има и 4 загинали. И както и да отрича съвремието ония години, за Дълбоки те са преломни и изиграват важна роля в неговото развитие тогава и сега. Със своето минало - от най-ранната епоха до годините на прехода Дълбоки има място в написването на историята на България и е дало своята дан.
Създадено е дружество на запасните офицери и сержанти от запаса и резерва, което носи името на загиналия в
Балканската война подпоручик Дечо Колев при защитата и
освобождението на Родопите.
Ред 53:
<!-- == Обществени институции == -->
== Културни и природни забележителности ==
През 1879 г. в селото е открита могилна гробница с изключително богати гробни дарове. Проучена е от поручик Кляузов и е обнародвана от В. Прохаров. Гробницата е изградена от [[варовик]]ови плочи и е с дължина — 2,35 m, ширина — 1,60 m и дълбочина — 1,50 m. Открити са: бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. Погребението се датира към края на V
На север от селото се намират останките на средновековната крепост Кулата.<ref>[http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-kulata-dalboki bulgariancastles.com], Кулата с. Дълбоки</ref>
Ред 59:
Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат завинаги костите на глух турчин, който единствено не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.
По инициатива на учители,
любознателни младежи и прогресивни селяни през есента на 1878 г. се основава читалището в с. Дълбоки, което именуват "РАЗВИТИЕ". До построяване на собствена читалищна сграда се е помещавало в църквата и училището. С доброволен труд и помощи от населението през 1931/1936 се построява читалищен салон и библиотека. 1974/1976 г. читалищната сграда е реконструирана и модернизирана, отговаряща на потребностите и целите на читалището и дейността му. Читалището разполага със зрителна зала с 380 места, технически оборудвана сцена, библиотечни помещения - заемна, детски отдел, читалня, книгохранилище; репетиционна зала, гримьорни помещения, канцеларии, кино — кабина и сервизни помещения.
Ред 70:
Съхранени са богатата душевност и традициите в Дълбоки. В програмите им са включени класически образци от традиционния слънчев обреден календар от Коледа, през пролетния, летния и есенния цикли, отново до зимните празници, свързани с раждането на Бога. Ансамблите представят традиционния български фолклор като цяло на обреден танц и обредна песен, превръща обреда в празник и доставя силна естетическа наслада, душевност и традициите в Дълбоки. И до днес битуват обредите и обичаите свързани с църковно-празничния календар не само в изявите на ансамблите, но и в живота на хората - с коледарите и техните песни, „бутурниците" на Заговезни, красивите лазарки, "росата" на Гергьовден и печените агнета.
Библиотеката притежава над 23 000 библиотечни единици от всички отрасли на знанието. Това дава възможност за провеждане на богата и разнообразна по
съдържание библиотечна дейност: литературни игри и викторини, срещи с литературни творци, часове на приказката, детски състезания, празници на книгата и пр.
Ред 113:
* [http://www.panoramio.com/map/#lt=42.496403&ln=25.786457&z=4&k=2&a=1&tab=1 Снимки от с. Дълбоки]
* [http://forthenature.org/video/Засади_живот_-_село_Дълбоки_Старозагорско/ Залесяване след пожар в околностите на с. Дълбоки]
[[Категория:Села в област Стара Загора]]▼
== Източници ==
<references />
{{Община Стара Загора}}
▲[[Категория:Села в област Стара Загора]]
|