Post Office Protocol: Разлика между версии

Еднопосочният обмен изисква употребата на друг протокол за изпращане на изходящите съобщения, и най-често това е [[SMTP]]. През последните няколко години все повече се налага използването на протокола [[IMAP]], който е по-нов от POP3 и позволява двупосочен обмен на поща със сървъра. Използването му от своя страна позволява забрана на изходящата поща по SMTP от клиентските станции и използването на SMTP само за обмен между сървъри (основното му предназначение), с което се намалява възможността за изпращане на нежелана поща ([[спам]]). Повечето доставчици на услуги за електронни пощи ({{lang-en|webmail services}}), като Gmail и Yahoo! Mail поддържат едновременно POP3 и IMAP.

 

 

POP поддържа прости изтегли-и-изтрий(download-and-delete) изисквания за достъп до отдалечени пощенски кутии, документиран в [[RFC]] като maildrop в POP. Въпреки че повечето POP клиенти предоставят възможност пощата да остава на сървъра след изтегляне, имейл клиенти използващи POP обикновено се свързват, извличат всички съобщения, запаметяват ги на компютъра като нови съобщения, изтриват ги от сървъра и след това прекъсват връзката. Други протоколи, най-вече IMAP, предоставят по-цялостен и сложен отдалечен достъп до типични пощенски операции. Много имейл клиенти поддържат изтеглянето на съобщения с POP и IMAP, но малко [[ISP|доставчици на Интернет услуги]] поддържат [[IMAP]].

Наличните съобщения към клиента се фиксират, когато POP сесия отвори maildrop-a. Те се идентифицират от номер на съобщението локален за тази сесия или от уникален идентификатор даден на съобщението от POP сървъра. Този уникален идентификатор е постоянен, уникален за maildrop-a, и дава на клиента достъп до едно и също съобщение в различни POP сесии. Пощата се изтегля и се маркира за изтриване по номера на съобщението. Когато клиентът излезе от сесията, пощата, маркирана за изтриване, се премахва от maildrop-a.

 

 

 

От съхраняването на съобщението на работния плот на клиента идва един малък недостатък. Ако програмата ползвана на PC-то обяви за изтеглено дадено съобщение от сървъра, то негови копия не оцеляват под никаква форма (не остават никакви архиви). Ако нещо се случи на имейла, например повреда при прехвърляне или случайно изтриване, то той бива безвъзвратно изгубен или имаме загуба на информацията по технически причини преди тя да е била достъпна.

 

POP (POP1) е специфициран в RFC 918 (1984),а POP2 в RFC 937 (1985). Първоначалната спецификация на POP3 е била изнесена в RFC 1081 (1988). Настоящата му спецификация се намира в RFC 1939, обновена с допълващ механизъм в RFC 2449 и механизъм за проверка на идентичността (т. нар. автентикиране) в RFC 1734.

 

 

 

 

Метод за разширения бил предложен в RFC 2449, за да позволи използването на основни разширения и да предложи по организиран начин поддръжка за допълнителни команди, като TOP и UIDL. RFC не дефинира поощряване на разширенията и потвърждава, че ролята на POP3 е основно да предоставя проста поддръжка главно за изтегли и изтрий изискванията при работа с електронни пощи.

Разширенията са дефинирани възможности, които могат да се изведат списъчно чрез командата CAPA. Всички допълнителни команди освен APOP са включени в първоначалният набор от възможности. Следвайки примера на ESMTP(RFC5321), възможности започващи с Х означават, че са локални.

 

 

STARTTLS разширението позволява използването на [[TLS|TLS(Transport Layer Security)]] или [[SSL|SSL (Secure Sockets Layer)]], като този избор може да бъде определен чрез командата STLS на стандартния POP3 порт, вместо на алтернативен. Вместо това някои клиенти и сървъри използват метод с алтернативен порт, като използват TCP порт 995 (POP3S).

 

 

Demon Internet въвежда разширения към POP3, които позволяват да има множество акаунти на един домейн, което става известно като Standard Dial-up POP3 Service (SDPS). За да има достъп към всеки един акаунт, потребителското име включва и името на хоста (например john@hostname или john+hostname).

Google приложенията използват [http://mail.google.com/support/bin/answer.py?answer=34383 същия метод.]

 

 

<span style="color:red;">S: <wait for connection on TCP port 110></span>

Сървър Без допълнителната APOP команда очакват потребителя да се включи с команди за потребителско име и парола.

 

<span style="color:blue;">S: +OK User accepted</span>

C: PASS tanstaaf