Еврипид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-най +най-) |
м в.--->век |
||
Ред 26:
Роден е в Саламин през [[480 пр.н.е.|480]] г. пр.н.е., в деня на изключителната морска [[Битка при Саламин|битка]] между гърци и перси. За детството му не се знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През [[460 пр.н.е.|460]] година пр.н.е. напуска [[Атина]] и се насочва към земите на днешна Македония, където и през 406 г. пр.н.е. умира, поради нестихващата война със [[Спарта]]. Пиесите му започват да се играят на фестивалите на драмата през [[454 пр.н.е.|454]] г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през [[442 пр.н.е.|442]] г. пр. Хр. Въпреки изключителния си талант, той е недооценен от съвременниците си, защото интелектуално ги изпреварва и заема първото място само още четири пъти в живота си. Освен изявен драматург, Еврипид е бил енциклопедичен ум – блестящ философ, ненадминат математик; не крие никога афинитета си към точните науки. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката. Макар Еврипид да не принадлежи към някоя точно определена философска школа, творчеството му е повлияно от разбиранията на софистите и основно от философи като [[Протагор]], [[Анаксагор]], [[Сократ]].
От неговото творчество съдим, че е имал солидно за времето си образование и се предполага, че е написал около 90 произведения, но до нас са достигнали само 19 от тях, а приносът му за развитието на трагедията в древна Гърция е несравним. Ако Есхил и Софокъл ползват за драматургията си митологични сюжети, датиращи от 5в. пр. Хр., то творбите на Еврипид се отличават с модерно звучене, новаторски по характер са и това кара мнозина от неговите съвременници да го считат за творец от ново поколение. Еврипид внася редица нововъведения, изгражда образите на силни женски характери и на изискани роби. Произведенията му се отличават със старанието да се наблегне върху вътрешните противоречия у героите, нещо непознато досега за древните гърци. За разлика от Есхил и Софокъл, той отразявал новите социални и политически движения в Атина през V
Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите“ (405 г. пр. Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни.
| |||