Експериментална физика: Разлика между версии

Счита се, че кулминацията на тези трудове е публикуваната през 1687 г. ''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica]]'' (накратко ''Principia'') от Исак Нютон (1643 – 1727). В нея той формулира две основни физични теории: [[Закони на Нютон|законите за движението]], залегнали в основата на [[класическа механика|класическата механика]] и закона за [[гравитация]]та. И двете теории добре се съгласували с експеримента. ''Principia'' съдържа също няколко теории по [[механика на флуидите]].

 

 

 

[[Ханс Кристиан Оерстед]], един от най-изявените [[учен]]и на [[19 век]], изиграва решаваща роля в разбирането на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. Той направил връзката между електричество и магнетизъм след като наблюдавал отклонение на стрелката на [[компас]]а в присъствието на електричен ток. Към 1830 [[Майкъл Фарадей]] доказва, че електричното и магнитното поле са неразривно свързани и могат да се пораждат едно друго. През 1864 г. [[Джеймс Кларк Максуел]] представя пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] система от математически уравнения, които описват тази връзка между електричеството и магнетизма. [[Уравнения на Максуел|Уравненията на Максуел]] предсказват също така, че [[светлина]]та е [[електромагнитно излъчване]].