Елегия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Елегията в античната литература: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м в.--->век
Ред 11:
Всеки дистих изразява отделна завършена мисъл, а цялата елегия изразява размислите и впечатленията на поета от различни актуални теми и демонстрира неговата гражданска позиция и обществена ангажираност. По своя [[ритъм]] и съдържание елегията представлява своеобразен [[декламация|декламативен]] преход от епоса към лириката.
 
В Древна Гърция се пишат елегии с разнообразно съдържание и теми: [[патриотизъм|патриотични]] елегии за военни успехи, размисли за [[политика]]та, елегии с нравствени поуки и [[философия|философски]] размишления и рядко посветени на [[любов]]ни преживявания. Най-старите елегии са пропити от дух на жизнерадост и бодрост. Един от най-ранните представители на жанра, [[Тиртей]] (около 7 в.век пр.н.е.) пише цикъла елегии ''„Благозаконие“'', с които вдъхновява войската на [[Спарта]] на военни подвизи. [[Калин от Ефес]] също пише елегии, за да вдъхне кураж и вяра на съгражданите си, да се борят срещу кимерийците, които често нападали [[Ефес|полиса]]. През 6 – 5 в.век пр.н.е. [[Теогнид]] пише елегии на социално-политическа тематика. Други древногръцки представители на жанра са [[Архилох]], [[Мимнерм]] и [[Солон]].
 
Няколко века по-късно, с творчеството на римските поети [[Албий Тибул]] и [[Проперций]] (1 в.век пр.н.е.) и [[Овидий]] (43 г. пр.н.е. – 17 г. сл.н.е.) минорното звучене става по-характерно за елегиите, за да загубят те напълно връзката си с елегическия дистих в новата европейска [[поезия]] от епохата на [[Романтизъм|Романтизма]] и [[Просвещение]]то.
 
Съхранявайки редакцията си