Елементарна теория на музиката: Разлика между версии

'''Елементарна теория на музиката''' или '''Теория на музикалните елементи''' е [[наука]] в [[музика]]лното [[изкуство]], засягаща изцяло проблематиката свързана с [[музика]]лните елементи, описани подробно по-долу. Нейното развитие е паралелно свързано с практическото приложение на музиката, а усвояването ѝ е сложен и продължителен процес, без който професионалната музика не би могла да съществува. Като самостоятелна и задължителна дисциплина, Елементарна теория на музиката се изучава в горните класове на музикалните училища и практически и теоретически е застъпена в учебното съдържание на други музикални науки като [[солфеж]], [[Хармония (музика)|хармония]], [[полифония]], [[музикален анализ]], [[оркестрация]]. При кандидатстване в двете музикални академии в България, [[Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] в [[София]] и [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] в [[Пловдив]], се полага писмен и устен изпит по Елементарна теория на музиката в музикално-теоретичните факултети и само устен изпит в инструменталните и вокални факултети.[[Файл:ETNMImage0271.JPG|рамка|Учебник по елементарна теория на музиката от Парашкев Хаджиев]]

 

== Музикални елементи, застъпени в Елементарна теория на музиката ==

[[Тон]] и [[шум]]<br>Музикална система<br>Звукоред, Октавови групи<br>Основни степени<br>Цял тон и [[полутон]]<br>Разновидности на основните степени<br>Видове цели тонове и полутонове<br>Тоново съдържание на октавовата група

[[Файл:SharpKeyCircle888888.jpg|рамка|Квинтов кръг на диезните мажорни тоналности]]

Правопис на нотите<br>Начин на увеличаване стойността на нотите:

а)точкуване

[[Темпо]]<br>Записване височината на тоновете<br>Записване силата на тоновете<br>Записване [[тембър]]а на тоновете

 

Делене на метричните времена и на техните части<br>Синкоп<br>Видове синкопи

[[Файл:Test5555555.png|рамка|Примерен тест за отгатване на интервали. Съкращения в теста:м.2 - малка секунда, г.2 – голяма секунда, м.3 – малка терца, г.3 – голяма терца, ч.4 – чиста кварта, тритонус, ч.5 – чиста квинта, м.6 – малка секста, г.6 – голяма секста, м.7 – малка септима, г.7 – голяма септима, ч.8 – чиста октава]]

 

Обръщение на интервалите<br>Характер на хармоничните интервали<br>Енхармонични интервали<br>Устойчиви и неустойчиви<br>консонанасни интервали<br>Диатонични и хроматични интервали

 

Лад и гама<br>Разновидности на [[мажор]]а и [[минор]]а<br>Тоналност<br>Енхармонични тоналности<br>Едноименни тоналности<br>Паралелни тоналности

 

Стари ладове<br>Хроматична [[гама]]<br>Целотонна гама<br>Пентатоника

 

Тризвучия<br>Хармоническо положение на тризвучията<br>Мелодическо положение на тризвучията<br>Големина на тризвучията

<br>Четиризвучия

 

== Източници ==