|
[[FileФайл:Birth Erikhthonios Staatliche Antikensammlungen 2413.jpg|мини|Атина поема в ръце от Гея Ерихтоний]]
'''Ерехтей''' ''(Ἐρεχθεύς – ''тресящ'')'' е митичен цар на град [[Атина]]. Смятан е заедно с [[Кекропс]] и [[Ерихтоний]] за основател на града. Според някои митове основал града Атина наново, след големия потоп, който се случил по време на управлението на Кекропс. Почитан е в Атина като Посейдон Ерихтейски.
== Раждане на Ерехтей/Ерихтоний ==
Митологията смесва Ерехтей с баща му Ерихтоний. За раждането на единия или другия се разказва следният мит: при Хефест, в ковачницата му отишла Атина, за да поиска да ѝѝ изкове някакво оръжие. Хефест обаче пламнал от любов към нея. Започнал да я уговаря, но тя, бидейки войнствено-девствена му отказала, тогава той започнал да я преследва, за да я насили, но понеже бил куц, успяла да се изплъзне. Възбуденият бог я изцапал със семето си. Тя, погнусена, избърсала семето с вълнен парцал, който захвърлила на земята. От него, Гея заченала и родила Ерехтей/Ерихтоний (името се получава от ἐρόι – вълна и χθόνιος – земен). Подобна е и историята на Кекропс, основателят на града, който също е роден от земята и тялото му било на половина змийско. Раждането от земята и змийското тяло са белези за хтоничен култ (посветен на земно/подземно божество), който е съществувал в по-дълбока древност. Този хтоничен култ бива изместен, вероятно по време на Тъмните векове след второто дорийско нашествие.
Атиняните са се наричали „Ерехтеиди“ – синове на Ерехтей.
== Смесване на Ерехтей, Ерихтоний и Кекропс ==
В митологията съществуват често по няколко версии за един герой. Наблюдават се и смесвания, хронологични противоречия и несъответствия. Тази ситуация отразява сложната и многопластова организация на корпуса от старогръцки митове, която от своя страна е огледало на обществено-политическото устройство на елините. Съществуването на множество независими градове-държави и липсата на властваща и създаваща единна норма столица, позволява мрежата от вярвания и предания да варира и да се различава.
До Класическата епоха Ерехтей и Ерихтоний се неразчленими. Тъкмо през 5 в.век пр. Хр. драматурзите разделят образа на две и обособяват единия и другия в трагедиите си. В центъра на драмтическото действие е жертвоприношението на собствената дъщеря. По-разпространена е версията, че Кекропс е първият цар, който основава града и е съдник в спора между Атина и Посейдон за името и закрилника му. Той отсъжда победата на Атина. По-късно, след случката с Хефест, Атина поверява родения от земята (αὐτόχθων „местен, коренен“, от αὐτο− + χθων „земя, почва“) Ерехтей/Ерихтоний на дъщерите на Кекропс – Херза, Пандроза и Аглавра. Детето било поставено в кошница, а богинята забранила на момичетата да отварят капака ѝ. Но те го сторили обзети от любопитство и видели дете, около което имало увит змей. В някои митове змеят ги удушава, а в други се хвърлят от скалата на Акропола, обзети от лудост. Трите момичета са известни като „божествените кекропиди“ – богини на утринната роса. Танцували хоро, което водел Хермес, а Пан им свирил на флейта.
== Източници ==
2."Старогръцки легенди и митове" на Н. А. Кун
3.Classical mythology / Mark P.O. Morford, Robert J. Lenardon White Plains : Longman, 1995
{{Царе на Атина}}
|
