Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Музеи в област Силистра, ползвайки HotCat |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 9:
| основател =
| архитект =
| номер = [[
| лятно = понеделник – петък<br />8 -12, 13 -17,<br />събота и неделя<br />9 -16 ч.
| почивни-лятно =
Ред 35:
Като поминък, риболовът по река Дунав води началото си от праисторическите времена. Археологическите находки свидетелстват, че той е познат на траките, славяните и прабългарите, за които е бил основно средство за препитание.
В края на ХІV
Оригиналните предмети от бита на лодкари и рибари, както и множество фотоси и графики разказват за тежкия труд на рибарите. Най-често употребявани при риболов са старинните уреди като „гарда“, „кош“, „котци“, „сляп кош“, „цоапа“, „кападжак“, а от мрежите – ”невод”, ”дифан”, ”сетка”, ”лапташ”, ”ян”, ”орие”, ”търбух”. С тях дунавските рибари ловят значително количество риба, която предимно в прясно състояние, постъпва на пазара в много градове на страната.
Първата кооперация на рибарите в България е основана на 7 януари 1907 г. в Тутракан. От 1919 г., когато Южна Добруджа преминава в Румъния, дейността
Животът на тези рибари е пълен с лишения и опасности. На риболовищата те строели землянки (бордеи), покрити с тръстика, камъш (папур) или пръст. Храната им се състои от рибена чорба, печена риба и мамалига, вместо хляб. Облеклото им е най-примитивно. В дъждовно време обличали непромокаема мушама, препасвали престилка и обували кожени чорапи (калци) в цървули, които са напоени с безир и не пропускат вода.
| |||