Жан Сибелиус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Носители на Ордена на Бялата роза, ползвайки HotCat |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 7:
}}
'''Жан Сибелиус''' (в български източници по-известен като '''Ян Сибелиус'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, БАН, София, 1974</ref>) е един от великите [[Финландия|финландски]] [[композитор]]и, считан за основател на финската национална музикална школа. Автор е на 7 [[симфония|симфонии]], симфоничните поеми „Финландия“ ([[1899]]), „Дъщерята на Севера“ ([[1906]]), „Тапиола“ ([[1926]]); концерт за цигулка и оркестър ([[1903]]). Автор е и на 4 легенди от финландския народен епос [[Калевала]] (между тях „Туонелският лебед“,
== ТВОРЧЕСТВО ==
'''Сибелиус''' е най-известен със симфониите си и симфоничните си поеми.
Репутацията му във Финландия нараства през 90-те години на XIX в., с хоровата симфония ''Кулерво'', която, като много тогавашни произведения, е изградена върху епическата поема на Елиас Лъонрот, "Калевала". Първата му симфония прозвучава премиерно през 1899, когато започва да се развива финландският национализъм.
Освен още 6 симфонии, популярност на Сибелиус в родината му и в чужбина носят и симфоничните му поеми. Пише още и произедения за цигулка и оркестър, за хор, песни, пиеси за оркестър, камерна музика, музика за цигулка и пиано и една опера - "Девица в кулата"
През средата на 20-те години на XX
Присъствието на [[Чайковски]] се усеща в ранните му произведения, като Първата му симфония и Концерта му за Цигулка и оркестър. За известен период той е под огромно влияние на [[Рихард Вагнер|Вагнер]], особено когато композира операта си. В музикалния му стил трайна следа остават [[Бузони]] и [[Брукнер]]. За симфоничните си поеми е повлиян главно от [[Лист]].
Сибелиус постепенно се отклонява от сонатната форма в творчеството си. Вместо няколко контрастни теми, той се фокусира върху концепцията за фрагменти от тематичен материал, които се развиват във времето и достигат кулминация чрез цялостното осъществяване на музикалната идея. По-късните му произведения са забележителни заради характерното чувство на непрекъснато развитие, което се осъществява чрез тематични изменения, прерастващи в отклонения. Някои смятат, че тази цялостност е резултат от композиционна ретроградност - започване от точката, до която се цели да се достигне - от края към началото. Анализи показват, че развитието на въпросните тематични фрагменти, състоящи се най-често от три или четири ноти, до цялостни теми, доказва противното.
Ред 28:
'''En saga''' - '''Фея''' - за първи път е представена през 1893, като е дирижирана от самия композитор. Тя е поема от една част. Въпреки че според някои тя е вдъхновена от митологичното произведение Едда, Сибелиус я описва като състояние на съзнанието си.
'''Дървесната нимфа''', отново едночастна, е написана през 1894. Премиерата и е през април 1895 в Хелзинки, като диригент отново е Сибелиус. Инспирирана е от произведение на шведския поет Виктор Ридберг, носещо същото име. Изгладена е от 4-тири големи части, с преобладаващи настроения - героична жизненост, превъзвбуденост, третото - задушевна любов и четвъртото - неутешима мъка.
'''Сюитата на Lemminkäinen''' е композирана в началото на 1890. Замислена е като митологична опера, но след това, под влияние на Вагнер, Сибелиус я прави симфонична поема в 4-тири части. Посветена е на героя от финландския епос "Калевала" - Леминкейнен. Смята се, че в самата поема има още няколко поеми - Лебедът на Туонела - 2-3 част, се изпълнява и отделно.
'''Финландия''', най-известната му поема, е силно патриотична пиеса, която за първи път е изпълнена през 1899. Премиерата за публика се състои през юли, 1901. Въпреки че Сибелиус държи произведението да е оркестрово, то се превръща в любимо хорово такова, заради епизода с химн.
'''Океаниди, Нимфата на морето''' (Дъщерята на океана - Гръцка митология), е едночастна поема, композирана през 1913-1914. Премиерата ѝ е през 1914 в Конектикум, като Сибелиус я дирижира.
Тапиола, последното произведение на Сибелиус за оркестър, е поръчано от Уолтър Дамрош за Нюйорската филхармония, където се състои и премиерата му през декември, 1926. Вдъхновена е от Тапио, горски дух от епоса "Калевала". Тази поема е възхвалена от много критици, като композиторът и биограф Сесил Грей казва че "дори Сибелиус да не беше написал нищо друго през живота си, това произведение щеше да го провъзгласи като един от най-великите майстори на всички времена".
Ред 43:
'''Valse triste''' - кратко оркестрово произведения, което е композирано за пиесата "Куолема" - "Смърт", написана от доведения му брат.
'''Концертът за цигулка и оркестър''', ре минор.
'''Кулерво''' - понякога наричано хорова симфония, е сюита от пет симфонични части. Премиерата ѝ е на 28 април 1892. През живота на композитора произведението е изпълнявано само пет път, но след смъртта му става много известно.
== Източници ==
<references />
Ред 60:
{{уикицитат| Жан Сибелиус}}
{{романтизъм}}
[[Категория:Финландски композитори|Сибелиус, Ян]]
[[Категория:Композитори на Романтизма|Сибелиус, Ян]]
| |||