Задбайкалие: Разлика между версии

'''Задбайка&#768;лиетоЗадбайка̀лието''' или ''Забайкалие'' ({{lang-ru|Забайкалье}}) е планинска, географска област в Южен [[Сибир]], [[Русия]]. Разположена е източно езерото [[Байкал]], като обхваща около 1 млн.km² площ и включва целия [[Забайкалски край]], основната част от [[Бурятия]] и малки части от [[Иркутска област]]. Простира се почти на 1000 km от [[Патомска планинска земя|Патомската]] и [[Северобайкалска планинска земя|Северобайкалската планинска земя]] на север до държавната граница на [[Русия]] на юг и повече от 1000 km от бреговете на езерото [[Байкал]] на запад до река [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща на [[Амур]]) на изток. Преобладават средновисоките планини (1200 – 1800 m), които са оградени от север и запад от високи до 3000 m планини.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article041465.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалье, т. 9, стр. 257-258</ref>

В геоложкия строеж на Забайкалието взимат участие нагънати пластове със североизточно простиране и с различна възраст. Около 2/3 от територията е изградена от гранити. На югоизток от тектонския шев, простиращ се от горното течение на река [[Чикой]] (десен приток на [[Селенга]]) към река [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща на [[Амур]]), се разполага херцинската нагъната област, състояща се от теригенни камбрийски, ордовишки и силурски пластове и девонски, карбонски и пермски теригенно-карбонатно-вулканогенни пластове. Централната зана на Забайкалието ([[Джидински хребет|Джидинския]] и [[Яблонов хребет|Яблоновия хребет]]) се отнася към ранните каледониди. В нейния строеж участват долнопалеозойски гранити, сред които се вмъкват камбрийските теригенно-карбонатно-вулканогенни пластове. Северозападната част – ([[Витимско плато|Витимското плато]]) се отнася към байкалската нагъната област. Тя е образувана от рифейски гранити и рифейски и долнопротерозойски гнайси, мрамори и шисти. В североизточната част – ([[Ольокмински Становик]]) е разположена зона от долнопротерозойски нагънати пластове и е изградена от дълбокометаморфозирани архайски и долнопротерозойски скали. Върху структурата от херцинските и каледонските нагънати пластове са наложени тесни падини, изпълнени с юрски и кредни континентални теригенно-вулканогенни наслаги, а централните части са препокрити с кайнозойски платобазалти. В тектониката на Забайкалието значение имат и древните и младите разломи със североизточна ориентация.<ref name="bse"></ref>

Херцинската област на Забайкалието е богата на полезни изкопаеми – калай, волфрам и молибден, които са генетически свързани с интрузивните палеозойски гранити. Има находища на рудно злато, свързани с по-малки интрузии и полиметални руди. В каледонската област има находища на хром, титан, желязо, цинк, волфрам, молибден, злато. В байкалската нагъната област има рудно и речно злато. От нерудните полезни изкопаеми най-голямо значение имат: флуорити, строителни камъни, магнезити, доломити, графити, минерални оцветители. В мезозойските падини се разработват находища на кафяви и каменни въглища. В херцинската област бликат въглекисели, радоново-въглекисели и азотни термални минерални извори, а в байкалската област – азотни, метанови и въглекисели термални извори.<ref name="bse"></ref>

За релефа на Забайкалието е характерно редуването на дълги и тесни хребети и междупланински падини, разположени в североизточно или близко до него направление. За формирането на основната част на съвременния релеф главна роля са играли мезозойските и кайнозойските структури, усложнени от разломи. Северозападната част представлява сводово издигане с много висока неотектонска активност и сеизмичност (до 9 – 10 бала). Тук са разположени високите (до 2500 – 3000 m) Прибайкалски хребети ([[Хамар-Дабан]], [[Баргузински хребет|Баргузински]], [[Икатски хребет|Икатски]] и др.), а на север ([[Северомуйски хребет|Северомуйския]] и [[Южномуйски хребет|Южномуйския]], [[Кодар]], [[Удокан]] и др.). Между тях се простират големи и дълбоки котловини от байкалски тип – [[Баргузинска котловина|Баржузинска]], [[Горноангарска котловина|Горноангарска]], [[Муйско-Куандинска котловина|Муйско-Куандинска]], [[Горночарска котловина|Горночарска]], Баунтовска. В източно разположените средновисоки и ниски планини и плата сеизмичността е по-ниска (до 6 – 7 бала), височината на хребетите се снижава до 1800 – 800 m, котловините са от забайкалски тип и са по-малки и по-плитки. Най-силно е разчленено т.н. Селенгинско средногорие, а най-слабо – [[Витимско плато|Витимското плато]], особено в района на базалтовите наслаги със съхранилите се конуси на холоценските вулкани. В южните части е разположена силно разчленената планинска земя [[Хентей]] (хребет) – до 2500 m, а в крайния югоизток – Торейската равнина (500 – 800 m).<ref name="bse"></ref>

Климатът в Забайкалието е рязко континентален. Областта е разположена в зоната на влиянието на западните и източните въздушни маси и продължетелното действие на зимния антициклон. Зимата е дълга, студена и сурова. В котловините господства безветрено и безоблачно време със средна януарска температура –20°С (до –35°С). По склоновете на хребетите в следсвие на инверсията температурата се повишава, а над 1500 – 2000 m отново се понижава. Малката дебелина на снежната покривка (10 – 15 см) е характерна само за дъната на котловините и равнините в южните части, но по високите хребети може да достигне до 1,5 m и повече. Лятото е умерено топло, във високите части – прохладно. Средната юлска температура в котловините е от 10–20°С до 12–15°С, на височина 1800 – 2000 m – 8–10°С, а над 2500 m – 5–7°С. Валежите са сравнително малко при крайно неравномерно разпределение по територията и по сезони. Количеството им се увеличава от югоизток на северозапад и от дъната на котловините към високите части на хребетите от 250 – 300 mm до 700 – 900 mm и даже до 1000 mm. Максимумът на валежите (50 – 55% от годишната сума) е през втората половина на лятото, през периода на мусонните дъждове. На север вечно замръзналата почва обхваща големи територии, а на юг е на отделни петна. В най-високия хребет на Забайкалието [[Кодар]] има над 30 съвременни ледника с обща площ около 15 km².<ref name="bse"></ref>

Езерата в района са многочислени и са свързани основно с областите на разпространение на последното заледяване и дъната на междупланинските котловини. Най-големите езера [[Байкал]], Торейските ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), Баунтовските, Еравнинските, Гусино и др. са разположени в котловините. Има и множество термокарстови езера, а по безотточните областе на юг и солени езера.<ref name="bse"></ref>

'''Зоната на голите върхове и склонове''' започва от 2000 m на юг, а на север слиза до 1600 m. Климатът е по-слабо континентален, от останалите райони. Зимата е сравнително малоснежна със силни ветрове. Каменистите участъци са покрити с високопланинска лишейна тундра с петна от кедров клек и рододендрон. Фауната е бедна на видове – обитават високопланински мишки, северен елен, планинска коза, планински овен.<ref name="bse"></ref>

През ХVІІІ в.век няколко десетки руски пътешественици и естествоизпитатели посещават и изследват Забайкалието, правят първите груби топографски снимки и се запознават с неговия релеф, води, флора, фауна и население: Пьотър Скобелци (1723-27), [[Даниел Готлиб Месершмит]] (1724), [[Йохан Георг Гмелин]] (1734), [[Ерик Лаксман]] (1764-68), [[Петер Симон Палас]], [[Никита Соколов]] и [[Йохан Готлиб Георги]] (1772).