Ирански езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Иранските езици''' са [[индоевропейски езици]] и принадлежат към [[индо-ирански езици|индо-иранската]] езикова група. В нея влизат някои от най-старите писмено засвидетелствани езици от индоевропейски произход. Индоиранските езици са се обособили на територията на днешен Афганистан, а по-късно са се разделили на няколко подгрупи: ирански, [[индоарийски езици|индоарийски]], [[дардски езици|дардски]] и [[нуристански езици|нуристански]]. Това станало в резултат от разселенията на древното индо-ираноезично население.
Ред 16:
** [[хорезмийски език]]
** [[согдийски език]], разпространен на територията на историческата област [[Согдиана]] (долината на река Зеравшан в съвременен [[Узбекистан]] и [[Таджикистан]]). Поради стратегическото местоположение на Пътя на коприната согдийският език се употребява като ''lingua franca'' далеч извън пределите на Согдиана още в началото на нашата ера. Запазени са административни и богослужебни (будистки и християнски) текстове на согдийски език. През Средновековието согдийският език е изместен от персийски говори. Наследник на согдийски диалект е съвременният [[ягнобски език]] в [[Таджикистан]].
** [[скитски език|Скитски]], [[сарматски език|Сарматски]], [[алански език|Алански]] езици
*** [[осетински език]] (''далекти'' — иронски, дигорски)
Ред 22:
** [[сакски език]] (източноскитски)
** [[пущунски език]]
** памирски езици — [[мунджански език|мунджански]], [[ишкашимски език|ишкашимски]], [[саръколски език|саръколски]], [[шугнано-рушански език|шугнано-рушански]], [[язгулемски език|язгулемски]], [[вахански език|вахански]] и [[йъдгайски език]]
'''Западноирански езици'''
* ''Северозападни''
** [[мидийски език]], разпространен в античността в северозападната част на Иранското плато (област с център град Ектабана, днес [[Хамадан]]), известен по малък брой глоси в античните съчинения и от заемки в староперсийски.
** [[партски език]], разпространен в античността на територията на провинция [[Партия]] на югоизток от [[Каспийско море]]. По времето на управлението на Аршакидската династия (3
** [[кюрдски език]]
** [[зазагорански език]]
Ред 34:
* ''Югозападни'' ([[перси]]йски езици)
** [[староперсийски език]], познат от монументалните [[клинопис]]ни надписи (6-4 в.пр.Хр.) в областта Парс в югозападен [[Иран]]. Тези надписи са изсечени по поръчка на ахеменидските владетели и прославят тяхното управление. Езикът на клинописните надписи се характеризира с повтарящи се стандартни формули по вавилонски образец и не е особено богат. В клинописни текстове от [[Елам]] и [[Вавилон]], както и в деловоството на ахеменидската канцелария, водено на еламски език, са запазени голям брой староперсийски лични имена и военно-административни понятия.
** средноперсийски език ([[пахлави]]), известен от многобройни документи от саманидската и [[Сасаниди|сасанидската]] епоха. Официален език на зороастрийската общност, разпространението му в северна и северозападна посока ([[Хорасан]], [[Мавераннахр]], [[Бухара]], [[Самарканд]], [[Бактрия]]) е тясно свързано с разпространението на зороастризма.
** персийски езици ([[фарси]], [[дари]], [[таджикски език|таджикски]], [[хазараги]], [[джиди]])
** [[юдео-персийски език|юдео-персийски]] език, наричан също [[татски език]] (джухури), разпространен в Дагестан, наследник остатък от средноперсийски говор, разпространен по бреговете на [[Каспийско море]].
** [[ларестански език|ларестански]] (лари), [[башкардски език|башкардски]] език
** [[лурийски език|лурийски]], [[бактиарски език|бактиарски]], [[фейли]], [[кумзарски език|кумзарски]] език
| |||