Баховица: Разлика между версии

'''Ба̀ховицаБа̀ховица''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Ловеч]], [[област Ловеч]] на около 6 километра северно от град Ловеч.

Баховица се намира в умерения климатичен пояс. През зимата е доста студено и падат обилни снеговалежи. Пролетта се характеризира със сравнително умерени температури и дъждове. През лятото и особено през юли, температурите достигат до 35 — 40 С. Най-хубавият сезон е есента, когато се прибира богатата реколта от плодородната [[Черноземни почви|черноземчерноземна]]на почва.

Кмет на Баховица при първото освобождение на Ловеч от османска власт е бил Атанас Пелов Латев. Той посрещнал възторжено руските войници. В къщата си е подслонил двама руски и един румънски офицер, като богато е гощавал и техните войници, които са били настанени в хамбара и плевнята. Атанас е имал в двора на къщата си казан за ракия и е варил ракията на цялото село, както и на хора от околните села и гр. Ловеч. Имал е малко дюкянче на покрития мост в Ловеч и там е продавал вино и ракия. Обесен е от турците, след повторното им завръщане в града и околните села, в средата на юли 1877 г. в Ловеч, в двора на „Харманската“ църква (тогава в Ловеч е имало 7 православни църкви), заедно с други свободолюбиви граждани. Това е станало в периода между двете освобождения на Ловеч от османска власт (м. юли и 22 август 1877 година).

Читалище „Напредък“ в с. Баховица е основано през 1920 г. През 2005 г. беше честван 85-годишен юбилей. Винаги в него се е развивала богата и разнообразна културна дейност. От всички колективи най-ярко се откроява женската група за автентичен фолклор, която повече от 22 г. взема участие в местни, общински и национални празници, събори и фестивали — в Ловеч, [[Черни Вит (село)|Черни Вит]], Балканфолк — Велико Търново, [[Тетевен]], [[Копривщица]].

Групата за стари шлагери участва с богат репертоар в „Балканфолк — Велико Търново“, „На гости на бяло сладко — Ловеч“, „Златна сватба“, и в други населени места. Към читалището функционира естрадно-сатиричен състав и танцов състав, който участва в програмите на читалището с различни хора и постановки.

От театралния колектив са поставяни много пиеси — „Чуден човек“, „Хан Татар“, „С жените шега не бива“, „Вражалец“, „Женско царство“ и др. Поставени са и едноактни пиеси — „Тако и Вако“, „Боко и Бонбончето“, „Под читалищния покрив“ и др.

Празник на селото (събор) бил [[Великден]]. През 1930-те години, на един от съборите в селото, станало голямо сбиване, при което бил убит един човек, а десетки други — ранени и контузени. Активно участие в сбиването имал Петър Атанасов Пелов, син на някогашния кмет на селото. След това, с указ на цар [[Борис III]], съборът на Баховица е забранен. След демократичните промени, извършени в страната през 1989 г., празникът на селото се провежда последната събота на август.

== Личности ==

Изявили се личности от село Баховица са: [[Георги Ковачев-Гришата]] — художник, Д-р арх. [[Вероника Лазарова]] - Доктор на архитектурните науки, преподавател в УАСГ - София, поет и художник, Найден Цветков — инженер лесовъд, Мончо Цанов Николов — учител, Йонка Тодорова Николова — учителка, Николай Цанов Николов — дългогодишен преподавател, Петко Деребиев — учител и директор на местното училище „Христо Ботев“, Петко Рачев — учител и директор, Райна Мичева — учител и директор, Стела Бочева — журналист.

Основател и първи председател на ТКЗС (днес кооперация) в с. Баховица е Лазар Ценов — Бербера, а изявени ръководители през годините са Гено Петров, Георги Христов, Величка Цалова — ръководител на бригадата „Георги Иванов“, Веселин Ботев Вътев. В село Баховица са родени и много старши и висши офицери. По време на царство България, а след това и участник в Отечествената война е старши лейтент Йото Чорбаджийски. Първият, произведен в офицерско звание след войната от с. Баховица, е лейтенант Петър Лазаров Петров, който по-късно е командирован в Трудова повинност (Строителни войски) и като такъв участва в изграждането на военното летище в [[Граф Игнатиево]], военното летище в град [[Балчик]], пограничния кльон в град [[Малко Търново]], завода за цимент в село [[Златна Панега]], водопровода от с. [[Черни Осъм]] — Троянско, през град Ловеч и с. Баховица — до гр. Плевен, изграждането на корекцията на река Осъм в района на Ловеч, строителството на Окръжна болница - Ловеч. След пенсионирането си е произведен в чин полковник. Известни са още офицерите от БНА и МВР — полковник Стоян Ботев Тотев, полковник Георги Христов, полковник Христо Тодоров — Бебчо, полковник Христо Стоянов, полковник Йото Вътев,полковник Стоян Вътев Николов, завършилият Военна Академия в София и бивш преподавател в НШЗО "Христо Ботев"-Плевен о.р. подполковник Петко Ботев Христов и о.р. подполковник Петко Йорданов Йотов.