X-15: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м месец; козметични промени |
||
Ред 1:
<table border="1" width="310" cellpadding="2" cellspacing="0" align="right">
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver"> '''ПРОГРАМА X – 15''' </th></tr>
<tr><td colspan="3">[[
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Описание'''</th></tr>
<tr><td>'''Експериментална програма'''</td><td> Пилотирани хиперзвукови полети </td></tr>
Ред 8:
<tr><td>'''Изпълнител'''</td><td> {{flagicon|USA}} [[НАСА]] и [[USAF]] </td></tr>
<tr><td>'''Производител'''</td><td> [[North American Aviation]] </td></tr>
<tr><td>'''Емблема на мисиите'''</td><td> [[
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver">'''Технически данни за [[ракетоплан]]а'''</th></tr>
<tr><td>'''Екипаж'''</td><td>1 човек</td></tr>
Ред 29:
== История ==
[[
Идеята за построяването на [[самолет]] с ракетен [[двигател]], пилотиран от човек се заражда през 1947 г., а се оформя окончателно към края на 1952 г. Главен идеолог на [[ракетоплан]]а е д – р Валтер Роберт Дорнбергер (6 септември 1895 – 27 юни 1980 г.) – германски учен, привлечен на работа в корпорацията Bell. Именно в неговото конструкторско бюро на 30 декември 1954 г. е представен проектът за хиперзвуковия [[ракетоплан]], а на 4 февруари 1955 г. – този за ракетния двигател. Финансирането на Програмата се осъществява от [[USAF]] (95%) и [[USN]] (5%). През
== Хронология ==
[[
* [[Юни]] [[1952]] – Комисията по [[аеродинамика]] на [[НАСА]] взема решение за конструиране на [[ракетоплан]] способен да достигне хиперзвукови скорости до Мах 10.
* [[Септември]] [[1952]] – В [[НАСА]] започват първоначални проучвания свързани с новата задача.
* [[Декември]] [[1954]] – [[НАСА]] кани компании от аерокосмическата индустрия, които да представят свои разработки на база основните изисквания.
* [[Ноември]] [[1955]] – [[North American Aviation]] печели контракт за построяване на три машини.
Ред 48:
* [[Ноември]] [[1960]] – Първи полет с използване на двигателя Thiokol XLR 99-RM-2. [[Пилот]] на този полет е [[Скот Кросфийлд]].
* [[Март]] [[1961]] – Първи полет на Мах 4. [[Пилот]] [[Робърт Уайт]].
* [[Юни]] [[1961]] – Първи полет на Мах 5. [[Пилот]] [[Робърт Уайт]].
* [[Октомври]] [[1961]] – Първи полет над 61 км. височина.
* [[Ноември]] [[1961]] – Първи полет на Мах 6. [[Пилот]] [[Робърт Уайт]].
Ред 63:
== Дизайн и разработка ==
[[
Подобно на повечето летателни апарати от серията Х, Х-15 стартира във въздуха от пилон на [[бомбардировач]] [[B-52]], първоначално предназначен за изпитание на голяма [[крилата ракета]] [[AGM-
=== Аеродинамика и фюзелаж ===
Ред 70:
=== Двигатели и гориво ===
[[
[[
При първите полети на [[ракетоплан]]а е използван двигателя Reaction Motors XLR11 с тяга 250 kN. Този двигател използва за гориво [[Етанол|етилов алкохол]], а за окислител – течен [[кислород]]. Двигателят е с много добра тяга, но е твърде неикономичен – може да изгори 6804 кг. гориво за 80 сек. Натоварва по-малко цялата конструкция, поради което е предпочетен в началния етап от програмата. От края на 1960 г. конструкторите използват оригинално създадения за Х-15 двигател XLR99 с тяга 313 kN и оптимизирано подаване на горивната смес. По-точно, в [[ракетоплан]]а се монтира втората подобрена версия на този двигател – Thiokol XLR 99-RM-2, тъй като първия вариант се използва само при стендовите изпитания. Двигателя работи с гориво [[амоняк]] и окислител – течен [[кислород]]. Турбо-помпите му се задвижват от [[Диводороден пероксид|водороден прекис]]. Достига максимална тяга на височина над 30 км., поради което скоростните рекорди са установявани във височинния диапазон 30 – 40 км. Освен основния двигател, Х-15 има и дванадесет по-малки двигатели за маневриране и ориентация, които се използват във високите слоеве на [[атмосфера]]та. Те се намират на върха на конструкцията и всеки един от тях е с променлива мощност, която варира в границите 8 – 12 кгс. Тези двигатели работят с [[Диводороден пероксид|водороден прекис]]. На борда на [[ракетоплан]]а има още два резервоара за [[хелий]] и течен [[азот]], използвани като охладители на различни бордови системи.
=== Интерфейс човек – машина ===
[[
[[
Взаимодействието „човек – машина“ е в основата на успеха или провала на всяка една от мисиите на [[ракетоплан]]а Х – 15. Управлението на такъв летателен апарат в [[стратосфера]]та е толкова сложно, че учените от проекта смятат ръчния контрол на машината за невъзможен. В крайна сметка управлението на [[ракетоплан]]а става възможно благодарение на съчетаване на две системи на управление – ръчна и автоматична. При първата (т. нар. SAS), двигателят за ориентация се управлява ръчно с помощта на един джойстик (в първия вариант – три). При втората (т. нар. RAS) – двигателят за ориентация се управлява автоматично в продължение на три минути, след което системата се изключва сама. Обикновено автоматичният режим се използва за стабилизиране на апарата на много големи височини. За успешното обучение на пилотите е създаден специален симулатор, връх на инженерната мисъл по това време. Изпитателите прекарват стотици часове на симулатора, всеки един полет се моделира в продължение на месеци. Конфигурацията на уредите за управление е променяна според желанието на пилотите и всеки един от тях разполага със собствен полетен [[инженер]] (подобно на пилотите от [[Формула едно]]), който отговаря за подготовката на [[ракетоплан]]а за полет. Илюминаторите на пилотската кабина са изработени от специално термоустойчиво стъкло с вградени нагреватели против обледеняване. Голям проблем се оказват и претоварванията, на които са подложени пилотите. При нито един от всичките 199 полета, пулсът на пилота – изпитател не паднал под 145 удара в минута. Обичайно при полет стойностите се колебаят между 160 и 190, но при не малка част от тях достигат и над 200 удара в минута. Телесната температура на пилотите се покачва над 39°С. Полетите се извършват със [[скафандър|скафандри]], подобни на тези при космическите кораби. На височина над 10 700 м. налягането в кабината е 0,24 атм. Пилотите дишат смес от [[азот]] и [[кислород]]. Катапултното кресло е със специален подглавник за понасяне на ускорението и може да се използва до височина 36 600 м. и скорост от 120 км/час до Мах 4 (около 4 800 км/час).
== Спецификации и изпълнение на ракетоплана Х–15 ==
[[
=== Спецификации на ракетоплана Х–15 ===
Ред 103:
== Летателни апарати ==
[[
Пет летателни апарата са използвани в Програмата X-15: три [[ракетоплан]]а [[North American Aviation|Норт Американ]] X – 15А и два специално модифицирани от [[НАСА]] тежки стратегически [[бомбардировач]]а [[Боинг]] [[B-52]] „Стратофортрес“:
Ред 109:
:: * X-15 A-2 – 56 – 6671, 53 самостоятелни полета; намира се в Националния музей на [[USAF]] в авиобазата Райт Патерсън, близо до град [[Дейтън]], [[Охайо]], [[САЩ]].
:: * X-15 A-3 – 56 – 6672, 64 самостоятелни полета; унищожен по време на полет на 15 ноември 1967 г.
:: * NB-52A – 52 – 003 (свален от експлоатация през
:: * NB-52B – 52 – 008 (свален от експлоатация през ноември 2004); намира се в Центъра за подготовка на [[USAF]] Драйдън в авиобазата Едуардс, [[Калифорния]], [[САЩ]]. От него са осъществени 127 изстрелвания на [[ракетоплан]]а Х-15.
Ред 129:
| 1
| [[НАСА]]
| [[
| 5 пилоти
| 91 полета
Ред 135:
| 2
| [[USAF]]
| [[
| 5 пилоти
| 89 полета
Ред 147:
| 4
| [[USN]]
| [[
| 1 пилот
| 5 полета
Ред 159:
=== Пилоти ===
[[
Дванадесет [[пилот]]и осъществяват 199 изпитателни полета по Програмата Х – 15. Това са: [[Майкъл Адамс (пилот)|Майкъл Адамс]] ([[USAF]]); [[Нийл Армстронг]] ([[НАСА]]); [[Скот Кросфийлд]] ([[North American Aviation]]); [[Бил Дана]] ([[НАСА]]); [[Джо Енгъл]] ([[USAF]]); [[Пийт Найт]] ([[USAF]]); [[Джон Маккей]] ([[НАСА]]); [[Форест Петерсен]] ([[USN]]); [[Робърт Рашуорд]] ([[USAF]]); [[Милт Томпсън]] ([[НАСА]]); [[Джо Уокър]] ([[НАСА]]) и [[Робърт Уайт]] ([[USAF]]). Всичките дванадесет пилоти по Програмата Х-15 са удостоени с най-високите отличия (същите получават и американските [[астронавт]]и) за участието си в полетите на най-бързата машина пилотирана от човек в земната [[атмосфера]]. Броя на извършените полети е както следва:
Ред 247:
== Рекордни полети по Програмата Х–15 ==
[[
По програмата Х-15 са регистрирани рекорди по достигната височина и скорост на полета, както и по претоварване понесено от пилотите, немислими за нито един друг летателен апарат, пилотиран от човек в земната [[атмосфера]]. Установените рекорди по височина и скорост са представени в Таблици 3, 4 и 5. По отношение на претоварването, обичайното е било в рамките на 8 – 12 g далече превишаващо и най-бързите съвременни изтребители. При някои от „по – горещите“ полети претоварването на [[пилот]]а е достигало на моменти до 15 g.
Ред 542:
== Инциденти ==
[[
Освен неизбежните технически несполуки, характерни за всеки експериментален летателен апарат, [[ракетоплан]]а Х – 15 претърпява четири сериозни злополуки, от които три завършват щастливо без човешка жертва, а една от тях е с фатален край. Най-сериозни от леките технически повреди се оказват непредвидимите отваряния на носовия колесник по време на полет, което нарушава аеродинамиката на апарата и силно затруднява неговото управление. Причината за този проблем е открита и отстранена още в края на 50 – те години. На 5 ноември 1959 г. X – 15 А – 2 се приземява тежко и описва два завоя по време на кацане, поради малко по-голяма маса от очакваната. Пилотът [[Скот Кросфийлд]] излиза от машината невредим. Малко преди това полетът е прекъснат поради пожар в двигателя XLR11 и теглото на неизразходеното гориво се оказва прекалено голямо. На 8 юни 1960 г. наземен тест на двигателя XLR99 завършва с унищожаването на целия гръб на X – 15 А – 3 поради експлозия. Пилотът остава невредим. На 9 ноември 1962 г. по време на Полет 74, X – 15 А – 2 е тежко повреден, а [[пилот]]ът [[Джон Маккей]] е сериозно ранен при приземяване с повреда в руля. [[Ракетоплан]]ът се ударя в земята със скорост от 290 мили в час (467 км/час) и се обръща по гръб.
Ред 549:
== Развитие на Програмата Х–15 ==
[[
След първоначалните успехи по Програмата Х – 15, [[USAF]] и [[НАСА]] решават да продължат развитието на [[ракетоплан]]а с цел осъществяване на орбитален космически полет. Още преди официалният старт на Програмата, в края на 1957 г. започва конструирането на орбитален [[ракетоплан]] наречен Х-15 В. Той представлява удължена версия на Х-15 А и трябва да бъде изведен на околоземна орбита от модифицирана [[междуконтинентална балистична ракета]] SM-64 Navajo. През 1959 г. като втори етап в развитието на Програмата е конструиран по – съвършен орбитален апарат тип „глидер“ X-20 Dyna-Soar. Предвиждало се е той да бъде използван от [[USAF]] за осъществяване на военни орбитални полети. В по – ново време с тази дейност се заема [[космическата совалка]] [[Атлантис (совалка)|Атлантис]], която основно изпълнява задачи на [[USAF]] и [[Пентагон]]а и по – рядко се използва за мисии на [[НАСА]]. През 1960 г. двата проекта за замразени, а впоследствие и закрити (
== Резултати от Програмата Х–15 ==
|