Уикипедия

Враца: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м месец; козметични промени
Ред 36:
 
=== Климат ===
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. Стръмните склонове на Стара планина отслабват влиянието на средиземноморските циклони и понякога създават условия за умерени и силни фьонови ветрове (топли ветрове, спускащи се от северните планински склонове). Заедно с възвишенията на Веслец и Милин камък се създават предпоставки за температурни инверсии, чести мъгли и преобладаващи северозападни ветрове. Зимата в града е студена, а лятото горещо. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2 &nbsp;°C), а с най-ниска – януари (-1,9 &nbsp;°C)<ref>http://www.vratza.bg/userfiles/file/obs/Economic/InvestmentProfileVratsaBG07.pdf Маркетингов профил на община Враца, стр. 44</ref>. Добре изразен е май/юнският максимум и февруарският минимум на валежите и влиянието на Стара планина. Броят на дните със снежна покривка е 55. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям и снежната покривка обикновено достига 80 – 100 cm.
<gallery class="center" widths="300px" heights="200px">
Image:Vratsa022.jpg | Изглед към Враца
Ред 156:
 
=== Административно-териториално деление ===
[[FileФайл:Immagine 1186 - Копие.jpg|мини|300px|Подбалканските квартали на Враца, с изглед към водопада Скакля]]
 
Град Враца е разделен на следните квартали:
Ред 186:
== История ==
=== Древност ===
[[FileФайл:Vratsata gorge.JPG|мини|Край прохода Вратцата]]
Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница“. С тези сечива тракийското племе [[трибали]] е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията, изковани тук, трибалите се защитавали успешно от нашествията на [[илири]]йски и [[Скити|скитски]] племена. Може да се предполага, че в тракийските гробници, разкрити край Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на [[Филип II Македонски|Филип II]] или на неговия син [[Александър Велики]]. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече – предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите <ref>http://bnt.bg/bg/news/view/13349/arheolozi_ot_vraca_otkriha_rimska_krepost_valve</ref>
 
Ред 192:
 
=== Античност ===
[[КартинкаФайл:Vratsa-museum-Rogozen-treasure-10.jpg|мини|Част от [[Рогозенско съкровище|Рогозенското съкровище]] – най-голямото тракийско съкровище, откривано досега]]
 
Още около 6 000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита [[керамика]] със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа <ref>http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-04-19&article=114678</ref> Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.
Ред 217:
=== Възраждане ===
[[Файл:Ivan Enchev-Vidyu Bulgarian Folk Crosses 42.jpg|ляво|мини|Кръст – надгробен паметник, из чолашките гробища във Враца. Издялан през 1889 г. Скициран от [[Иван Енчев – Видю]] в 1917 г.]]
[[КартинкаФайл:Vratsa_16.jpg|мини|Улица Търговска с паметника на Софроний Врачански]]
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до [[Лион]], [[Виена]], [[Букурещ]] и [[Цариград]]. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.
 
Ред 227:
 
=== След Освобождението ===
[[FileФайл: Vratsa - centyr.JPG|мини|бул. „Никола Войводов“ – първата обособена пешеходна улица в България, изградена през 70-те години]]
След освобождението на българските земи от османско владичество през [[1878]] г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото [[Княжество България]]. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През [[1896]] г. е открита в града опитна станция по [[бубарство]] – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През [[1903]] г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове. <ref>http://ses-vratza.bacsa-silk.org/bg/istoriya/</ref>
 
Ред 251:
== Политика ==
=== Кмет ===
[[КартинкаФайл: Община Враца.jpg|мини|Община Враца]]
[[КартинкаФайл: P6020052.JPG|мини|Изглед от хижа „Вестител“]]
[[Файл:P4040186.JPG|мини|Изглед към пл. „Христо Ботев“, Враца]]
{{Основна|Списък на кметовете на Враца}}
Ред 297:
|- valign="top"
|
* [[КартинкаФайл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Суми]], [[Украйна]]
* [[КартинкаФайл:Flag of France.svg|20px]] [[Вилньов льо Роа]], [[Франция]]
* [[КартинкаФайл:Flag of Belarus.svg|20px]] [[Кобрин]], [[Беларус]]
* [[КартинкаФайл:Flag of Russia.svg|20px]] [[Серпухов]], [[Русия]]
||
* [[КартинкаФайл:Flag of Romania.svg|20px]] [[Крайова]], [[Румъния]]
* [[КартинкаФайл:Flag of Serbia.svg|20px]] [[Бор (Сърбия)|Бор]], [[Сърбия]]
* [[КартинкаФайл:Flag of Macedonia.svg|20px]] [[Кичево]], [[Република Македония]]
|}
 
== Икономика ==
[[FileФайл:Vratsa-square-Macedonia-retouched.jpg|мини|250px|[[Македония (площад във Враца)|Площад „Македония“]]]]
[[FileФайл: Изглед от центъра на Враца.jpg|мини|250px|Изглед от центъра на Враца]]
 
=== Промишленост ===
Ред 316:
=== Търговия ===
Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти, вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми.
* Големите хипермаркети за хранителни стоки в града са:
** [[Кауфланд]] (ул. Оборище 10)
** [[Билла]] (ул. Илия Кръстеняков 1, до ТЦ „Суми")
** [[Лидъл]] (2 филиала) (в ЖК „Сениче", ул. Стоян Ц. Даскалов 2 и бул. Васил Кънчов между ЖП гарата и Автогара)
** [[Т-маркет]] (в РУМ „Дъбника")
** [[Супермаркет „Дъбника"]]
** Супермаркет „Медковец“
* магазини за бяла и черна техника:
** [[Технополис]] (на изхода на града в посока Мездра)
** [[Техномаркет]] ( в ЖК „Дъбника“)
** [[Зора]] (в ТЦ „Суми"),
* представители на големи вериги магазини за мебели, строителни, градински и битови пособия:
** [[Carpet Max]] (на входа на града откъм Мездра преди тролейбусния обръщач „Химко")
** TeMax (бул. „Васил Кънчов“, 3000 Източна промишлена зона)
** Строймаркет Инекс (бул. „Васил Кънчов“ 122)
** Практикер (в процес на сторене, бул. "2-ри юни", срещу Химко)
 
Местните фирми с по-големи обекти са: Магазин Идея, Сигма Маркет, верига магазини Финес
Ред 348:
=== Транспорт ===
==== Автомобилен ====
[[FileФайл: Avtogara Vratsa.jpg|мини|250px|[[Автогара Враца]]]]
[[FileФайл: Train_station_in_Vratsa,_Bulgaria.jpg|мини|250px|[[ЖП гара Враца]]]]
[[FileФайл:Str Kozloduiski Brjag Vratsa.JPG|мини|250px|[[Козлодуйски бряг (улица във Враца)|ул. Козлодуйски бряг]]]]
 
Град Враца е пресечна точка на два ([[паневропейски транспортен коридор 4|коридори 4]]<ref>{{икона|en}} http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html</ref> и [[паневропейски транспортен коридор 7|7]]) от паневропейските транспортни коридори. Географското и&#768;ѝ положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при [[Видин]] и Дунав мост 3 при [[Оряхово]]. В тази връзка държавата, посредством различни програми, предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 г. е открита обновената 8-километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца, а през 2013 г. бе открита и останалата част от обходния път. <ref>http://www.minfin.government/bg/news/2006-4-30</ref>
 
През 2006 г. започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на скоростен път.<ref>http://www.mtc.government.bg/upload/docs/NI_4_new.pdf</ref> От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура.
Ред 402:
== Религия ==
=== Храмове и манастири ===
[[FileФайл:Saints Apostles Cathedral - Vratsa.jpg|мини|250px|Катедрален храм „Свети Апостоли“]]
{{основна|Храмове и манастири във Враца}}
 
Ред 436:
 
== Образование ==
[[КартинкаФайл:SOU Hristo botev vratsa.JPG|мини|250px|СУ „Христо Ботев“ – най-старото училище във Враца, основано 1822 г.]]
[[КартинкаФайл:Vratsa 11.jpg|мини|250px|СУ „Козма Тричков“ – едно от най-старите училища във Враца, в което през 1972 г. е сниман филмът „[[Момчето си отива]]“]]
 
=== Висши училища ===
Ред 465:
 
== Културно-исторически забележителности ==
[[FileФайл:Hristo Botev monument.JPG|мини|250px|Паметник на националния герой [[Христо Ботев]]]]
[[FileФайл:Regional Historical Museum Vratsa.JPG|мини|250px|Историческият музей във Враца]]
Във Враца се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на Българския туристически съюз: [[Регионален исторически музей (Враца)|Регионален исторически музей]], пещера [[Леденика]] и връх [[Околчица]] във [[Врачанска планина]].
 
Ред 477:
 
Залите в Регионалния исторически музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:
* зала „Рогозенско съкровище“ – специално обособена зала за съкровището, състоящо се от 165 сребърни съда, украсени чрез позлатяване
* зала „Праистория“ – глинени съдове, битова керамика, оръжие.
* зала „Античност и Средновековие“ – Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти.
* зала „Възраждане и национално-освободителна борба“ – ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.
* зала, посветена на дейността на [[Христо Ботев]] – посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското владичество.
* експозиция „Работническо движение“ – състояща се от три зали и два къта.
* зала „Съвременно строителство“ – фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.
* зала „Каменна дъга“ – експозиция от близо 1000 минерали, скали и фосили.
 
Към Историческия музей функционират и два други комплекса – Етнографско-възрожденският комплекс „Софроний Врачански“ и Комплексът, посветен на [[Никола Войводов]].
Ред 490:
=== Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ ===
[[Файл:Етнографско-възрожденски комплекс Св. Софроний Врачански.jpg|мини|дясно|Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“]]
[[FileФайл:Vratsa-ethnomuseum-Mito-Orozov-buggy-slide.jpg|мини|250px|Музеят на файтоните]]
{{основна|Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ }}
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей – Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище „Възнесение“, намиращи се в съседство с православния [[храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“]], и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на XIX до средата на XX век.
Ред 497:
 
=== Комплекс „Вестителят“ ===
[[FileФайл:Hijatavr.jpg|мини|250px|Комплекс Вестителят над Враца]]
Комплексът се намира в подножието на [[Врачанската планина]]. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристическият дом, известен още като Хижата, както и паметникът на Вестителя на свободата.
 
Туристическия дом (Хижата) е строен през [[1926]] г. с доброволен труд на врачански туристи. През годините до наши дни той е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.
 
През [[2005]] г. Хижата е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. На 9 ноември [[2006]] г. (129-годишнината от освобождението на града от [[османска власт]]) сградата е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването и&#768;ѝ са осигурени средства от общината, както и от дарения на граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от [[БТС]] и [[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Регионалния исторически музей]], разказващи историята на врачанското туристическо движение.
 
В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителя на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба – сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември [[1877]] г. Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект – Стойко Дончев.
Ред 509:
 
=== Кула на Мешчиите ===
[[FileФайл:The Tower of the Meshtchii Vratsa.JPG|мини|250px|Кулата на Мешчиите]]
{{основна|Кула на Мешчиите}}
Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Тя е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на [[Община Враца]].
Ред 518:
 
=== Куртпашова кула ===
[[FileФайл:Kurtpashovatower.jpg|мини|250px|Курпашовата кула в центъра на Враца]]
{{основна|Куртпашова кула}}
 
Ред 528:
=== Проход Вратцата ===
{{основна|Вратцата}}
[[FileФайл:Vratsata.jpg|мини|250px|Проходът „Вратцата“]]
Проходът [[Вратцата]] е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров – над 400 m. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата [[Леденика]], ски писта Пършевица и планинското село [[Згориград]]. В района е изградено езеро с водни колела. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми – големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.
 
=== Пещера Леденика ===
{{основна|Леденика}}
[[FileФайл:Ledenika TodorBozhinov (5).JPG|мини|250px|Пещерата Леденика]]
Пещерата [[Леденика]] е една от най-посещаваните пещери в [[България]]. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 km от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода [[Вратцата]], криволичи покрай скалите и горските масиви на [[Врачанската планина]] и достига до самия вход на пещерата. [[Леденика]] се намира на 830 m надморска височина. Тя е дълга 320 m и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 &nbsp;°C и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8 – 16 &nbsp;°C. Влажността на въздуха е 92%. [[Леденика]] има едни от най-красивите зали и формирования – „Езерото на желанията“, „Проходът на грешниците“. Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите – „Концертната зала“. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора „Завеските“ и се достига до „Бялата зала“. Най-високата точка в [[Леденика]] се нарича „Седмото небе“. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Може да се наемат коне и да се направи прекрасна разходка в планината.
 
=== Водопад Скакля ===
{{основна|Скакля (Враца)}}
[[FileФайл:Skalya waterfall.JPG|мини|250px|Поглед от центъра на Враца към водопада Скакля]]
 
Водопадът [[Скакля (Враца)|Скакля]] е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 m височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца. <ref>http://tv7.bg/news/bodilnik/353372.html</ref>
Ред 551:
 
== Култура и забавление ==
[[FileФайл:Teatur vratsa.jpg|мини|250px|Дворец на културата – Враца]]
[[FileФайл:Chitalishte Razvitie1.JPG|мини|250px|Читалище „Развитие“]]
[[FileФайл:Vratsa-view-from-the-hut.jpg|мини|250px|Изглед към Враца от хижата]]
 
=== Драматично-куклен театър – Враца ===
Ред 578:
* 1 юни – Празник на Враца – решение на Общински съвет – Враца от [[1997]] година
* [[Ботеви дни]] – провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на [[Христо Ботев]] и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма – конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх [[Околчица]];
* Национален фестивал на малките театрални форми – организира се от Министерството на културата, Община Враца и [[Драматично-куклен театър (Враца)|Драматично-куклен театър – Враца]]. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация – тел. 092/62 10 81
* Международен младежки театрален фестивал „Време“ – създаден през 1987 година от [[Театрална група "ТЕМП"]] и [[Младежки дом Враца|Младежки дом – Враца]];
* Младежки музикален форум и форум на младия слушател – организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация – тел. 092/66 54 34; 2 32
Ред 606:
 
== Личности ==
[[FileФайл:Martin petrov.JPG|мини|250px|[[Мартин Петров]] е роден на 15 януари 1979 г. във Враца]]
[[FileФайл:Красимир Радков - ТГ ТЕМП.jpg|мини|250px|Първите стъпки на [[Краси Радков]] в театъра. Постановка на [[Театрална група "ТЕМП"|Театрална група ТЕМП Враца]] – 1989 година]]
{{Основна|[[Личности (Враца)|Личности, свързани с Враца]]}}
 
Ред 624:
* [[Борис Солтарийски]] (р. 1982), певец
* [[Васил Кънчов]] (1862 – 1902), учен и политик
* [[Диджей_БалтазарДиджей Балтазар|Георги Матеев (DJ Balthazar)]] (р. 1977), музикант и диджей
* [[Георги Тишков]] (1946 – 2008), скулптор
* [[Димитраки Хаджитошев]] (1780 – 1827), възрожденски общественик
Ред 698:
{{Епархии на Българската православна църква}}
{{Портал|География|България}}
 
[[Категория:Враца| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Враца“.