Уикипедия

Закон за защита на държавата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м месец; козметични промени
Ред 2:
'''Законът за защита на държавата (ЗЗД)''' е изключителен наказателен закон<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72</ref> в [[България]], който е бил в сила от януари [[1924]] до октомври [[1944]] г. Гласуван е от [[21 Обикновено Народно събрание]] на [[4 януари]] [[1924]] г., влязал в сила с Указ № 2 от [[23 януари]] 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).
 
Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на [[Правителство на България (41)|правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков)]]. Правителството идва на власт чрез [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на [[Александър Цанков]] се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили [[Юнско въстание|Юнското]] и [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] г.
 
С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72</ref>
Ред 10:
Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
 
На [[16 март]] [[1925]] г. 21 Обикновено Народно събрание допълва ЗЗД чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със [[смъртно наказание]]. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималният размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се съставът на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на [[18 март]] Народното събрание отнема мандатите на 6 [[народен представител|народни представители]] комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 78-80</ref>
 
През м. юли 1934 г. след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат (1934)]] ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от [[Правителство на България (50)|правителството на министър-председателя Кимон Георгиев]] Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 137-138</ref> Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата (одобрен с указ № 13 от 1 септември 1934 г.).<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 135</ref>
 
Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Целта е неутрализиране на [[Партизанско движение в България|комунистическите диверсии]] по време на войната. По предложение на [[Правителство на България (57)|първото правителство на Богдан Филов]], [[25 Обикновено Народно събрание]] приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 195-196</ref>
Ред 36:
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://thetrooper.blog.bg/politika/2010/03/16/zakon-za-zashtita-na-dyrjavata-ot-4-ianuari-1924-g-dopylnen-.512104 Текст на Закона за защита на държавата]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_за_защита_на_държавата“.