Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м месец
Ред 21:
Метеорологичната зима е сезона с най-къси дни и най-ниски температури. Нощта преобладава през зимата и в някои региони има най-големите количества валежи и продължителна влажност, в резултат на постоянна снежна покривка или високи нива на валеж в комбинация с ниски температури, спиращи изпарението. Често се образуват виелици, които причиняват много закъснения в транспорта. Рядко срещан метеорологичен феномен, наблюдаван през зимата, е ледената мъгла, която е образувана от ледени кристали във въздуха и която се формира само при много ниски температури (под -30 °C).
 
Натрупване на сняг и лед предимно се асоциира със зимата в Северното полукълбо, поради големите земни маси там. В южното полукълбо морският климат и относителната липса на земя южно от 40-тия южен паралел правят зимите по-меки и следователно снегът и ледът са по-рядко срещани в населените региони на Южното полукълбо. В Южното полукълбо сняг се среща всяка година във високите райони като например Андите, Голямата вододелна планина в Австралия и в планините на Нова Зеландия, а също така и в южните части на региона Патагония в Южна Америка. Сняг се среща целогодишно в [[Антарктида]]. Но поради факта, че когато в Южното полукълбо е зима – месеците май, юни, юли и август, тогава Земята е най-отдалечена от Слънцето (т.нар. афелий в началото на м. юли), което обуславя значително по-ниски температури на Южния полюс, отколкото на Северния полюс през зимата в Северното полукълбо. Това обяснява защо в Антарктида са измерени най-ниските температури на планетата – абсолютния минимум е −89.2 °C (−128.6 °F). Също така през Южната зима, студени въздушни маси достигат често малките географски ширини на Южното полукълбо и почти всяка година има снеговалежи – в далечния студен юг на Южна Америка, високите плата на Южна Африка, Южна Австралия и Нова Зеландия.
 
== Биологични аспекти ==