Кирил Драмалиев: Разлика между версии

м
месец; козметични промени
Редакция без резюме
м (месец; козметични промени)
}}
 
'''Кирил Георгиев Драмалиев''' е партиен, държавен, просветен деец и [[дипломат]].
 
== Биография ==
[[Файл:Letter from Kiril Dramaliev according the cultural authonomy in Pirin Macedonia.JPG|мини|Писмо на министър Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява [[Георги Димитров]], че учениците не желаят да изучават „македонски език“ по време на [[Културна автономия на Пиринска Македония|Културната автономия на Пиринска Македония]]]]
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва [[немска филология]], защитава докторат в [[Мюнхен]]. Завърнал се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в [[БКП]] от 1921 г. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).
 
Участва в Съпротивителното движение през [[Втората световна война]]. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. През лятото на 1942 година, заедно с [[Цола Драгойчева]], ръководи дейността на БРП (к) по създаването на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], а през август 1943 година става член на новосъздадения му Национален комитет.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 504, 507 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref><ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259</ref> <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239</ref>Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”''
 
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите&nbsp;— комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за [[народен представител]] (1945-1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.<ref name="Катарџиев 52">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски - живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.</ref><ref name="ташев">{{ташев|171}}</ref>
 
[[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[Германска демократична република|ГДР]] (1956 - 1958).
 
По време на сесията на Висшия учебен съвет през м. май-м. юни 1945 г., подкрепян от регента [[Тодор Павлов]], Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
 
== Източници ==