Магнитна проницаемост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
L.Payakoff (беседа | приноси) <Източници> |
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Игнорирани тагове; форматиране: 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{без източници}}
В електромагнетизма '''магнитна проницаемост''' е физична величина, характеризираща степента на [[намагнитване]] на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното [[магнитно поле]]. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от [[Оливър Хевисайд]]. В системата [[SI]] магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A<sup>2</sup>). Величината <math> \mu_0 </math> е известна като '''магнитна константа''' или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: <math> \mu_0 </math> = 4π×10<sup>−7</sup> H/m
:<math>\mu = \frac{\mathbf{B}}{\mathbf{H}} </math>
Ред 197:
* Фархи С., С. Папазов. ''Теоретична електротехника'', ч.1, Техника, С., 1990.
* Генов Л., ''Теоретични основи на електротехниката'', София, Техника, 1991.
{{превод от|en|Magnetic permeability|179983587}}
|