Никола Обретенов: Разлика между версии

 

=== Революционна дейност ===

От месец ноември 1867 г. е библиотекар и член на настоятелството на Русенското читалище „Зора“. Основано е от [[Драган Цанков]] и по-интелигентни русенски граждани (1866). Читалището е една от тайните квартири на [[Български революционен централен комитет|(БРЦК)]]. На 7 юни 1871 г. е поканен от [[Христо Иванов (Големия)]], да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в [[Букурещ]]. На 29 юни 1871 г. отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК [[Любен Каравелов]]. Заедно с [[Димитър Горов]] от [[Гюргево]] разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между .

 

От 29 април до 4 май 1872 г. е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко). Приемат новият устав на БРЦК, преизбират Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощават [[Васил Левски]] да образува Привременно правителство в Българско, гдето намери за добре.

 

 

През 1873 г. се запознава със [[Стефан Стамболов]], който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.

 

=== Ботевата чета ===

Във Враца отчитайки обстановката, решават Никола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. С помощта на Крайовския частен революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.

 

 

=== След Освобождението ===

Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. По време на [[Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)|Регентството]] е околийски управител в [[Тутракан]]. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на [[Силистра]], за да се справи със съзаклятието на местните [[Офицерски бунт (1887)|русофили]]. Уволнява няколко уличени чиновници и интернира част от заподозрените, но не успява да предотврати [[Офицерски бунт (1887)|бунта на офицерите]], които го поставят под домашен арест.<ref>Димитров, Тодор. [http://harrybg.blogspot.bg/2007/09/1887.html Силистренският бунт на офицерите русофили през 1887 година.] (посетен на 24.01.2016)</ref> През 1890 е окръжен управител на Русе.