'''Западна османска армия (1877)''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
Западната османска армия (1877) е формирана през м. юни 1877 г. на основата на Видинския Армейски [[Корпус (формирование)|корпус]] ( 19 табура, 5 ескадрона и 9 батареи). Командир на армията е [[Осман паша]], началник-щаб е Талаат бей. С началото на войната се придвижва ускорено по направленето [[Видин]] - [[Никопол]]. Задачата е нанасянето на флангови удар от запад на основните сили на Действуващата Руска армия, която е извършила [[Битка при Свищов|успешен десант през р. Дунав при Свищов]]. Поради бързото [[Битка при Никопол|превземане на Никопол от руски части]] се насочва към гр. [[Плевен]] и влиза в града на 7 / 19 юли 1877 г.
Последователно съставът и е усилван чрез включване на подкрепления от съседните гарнизони. Османското командване изпраща и специални подкрепления : колона на Хивзи паша (10 000 войника, 12 / 24 септември), колона на Шевкет паша (16 000 войника, 27 септември / 9 октомври). Общият състав нараства до 50 000 войника и 72 оръдия. За кратко време се утвърждава като най-боеспособната османска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Срещу нея е съсредоточен [[Западен отряд|Западния руски отряд]].
Западната османска армия отбива [[Обсада на Плевен|три руски атаки]]. С [[Битка при Ловеч|битката при Ловеч]], атаката на руски и румънски позиции при с. [[Гривица]], с. [[Пелишат]] и с. [[Згалево]] прави неуспешни опити за разкъсване на противниковите сили и провеждане на решително настъпление.
От средата на м. ноември 1877 г. руското командване предприема пълна блокада на [[Плевен]]. С превземането на [[Битка при Ловеч|Ловеч]], [[Ябланица]], с. [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]], с. [[Битка при Телиш|Телиш]] и овладяването на западния бряг на р. [[Вит]], руските части сключват плътен блокаден пръстен около [[Плевен]]. Западната османска армия преминава към кръгова отбрана. Заема отбранителна линия 20-25 км., разделена на пет отбранителни участъка : I- и Адил паша, II- и Атуф паша, III и IV- и Тахир бей и V- и Сюлейман бей. Средно, един километър от отбранителната линия се отбранява от 1 800 - 1 900 войника и 3 скорострелни оръдия. Изградена е [[редут|укрепена редутна инженерна система]] свързана с 36 километра траншеи и стрелкови окопи. Системата е свързана със съобщителни телеграфни връзки. Осигуряването с боеприпаси е на висота. Към края на м. ноември армията изпада в продоволствена и санитарна криза. Хлебните дажби на личния състав са намалени три пъти. На 30 октомври / 11 ноември командващия [[Осман паша]] отхвърля руското предложение за капитулация. Пропада опита на [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] ( [[Битка при Арабаконак]], [[Битка при Правец]] ) и на [[Централна армия|Централната османска армия]] ( [[Битка при Елена]] ) за отвличане на руското внимание и деблокиране на града.
В началото на м. декември след изчерпване на хранителните запаси е взето решение да се направи последен опит за пробиване на блокадата и изтегляне в направлението към [[София]]. Ранените са оставени в града под закрилата на международния „Червен кръст“. Целият личен състав е съсредоточен в района на моста на р. [[Вит]]. Войниците са снабдени с усилен боекомплект от боеприпаси и сухари за три дни. На 28 ноември / 10 декември след ожесточена битка на фронт от 3 километра, [[Осман паша]] се предава с целият личен състав и въоръжение на Западната османска армия. Капитулацията има решителна роля за крайният изход от войната.
