Дебър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
||
Ред 44:
[[Картинка:JosephBulgarianExarchDebarCelebration.jpg|мини|ляво|240п|Юбилей на Негово Блаженство българския екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф I.]], Дебър, 1902]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дебър има 15 500 жители, от които 4 500 [[българи]] [[християнство|християни]], 10 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 500 [[цигани]].<ref>
Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Дебър има 70 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Към 1905 година цялото християнско население на Дебър е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в града има 3 120 българи екзархисти и функционират едно прогимназиално и три основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 152-153.</ref> В началото на 1909 година е избран български епархийски съвет в състав иконом [[Търпе Симоновски]] (председател), поп Спас Поптасев, поп Атанас, Тодор Т. Бояджиев (търговец), Толе Чочков (шивач), Стрезо Наумов (шивач), Нестор Трайов (шивач), Теофил Алексов (шивач), Аврам Петков (бивш кмет) и Аврам Серафимов (кмет на [[Галичник]]).<ref>Дебърски глас, година 1, брой 9, 31 май 1909, стр. 4.</ref> Енорийски свещеник е отец Търпе Тошев.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 427.</ref>
| |||