Кулакия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
Ред 52:
В 1863 година в Кулакия е направено [[Кулакийско евангелие|Кулакийското евангелие]] – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Колякия'' (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref>
 
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Кулакия живеят 1&nbsp;720 гърци<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm{{МЕС|141|Солунска Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.]Каза}}</ref>, като селото се състои от българско [[гъркомани|погърчено]] мнозинство и една стара гръцка колония.<ref>[http://knwww.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.]</ref> Според професор [[Йордан Иванов]] в една от махалите му в началото на XX век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.</ref> Тази информация се потвърждава и от [[Андре Мазон]], който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.<ref>Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5</ref> [[Рафаел Жакмен]] в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (''Bulgare de Collakia'') в народна носия.<ref>Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.</ref>
 
Цялото селище е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1&nbsp;450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.</ref>