Приковци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
Ред 30:
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от 1618-1619 година селото е отбелязано под името ''Приковче'' с 12 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 14 джизие ханета в ''Прикофче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.</ref>
 
В XIX век Приковци е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Приковци има 100 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm{{МЕС|222|Кратовска Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.222.]Каза}}</ref>
 
В началото на XX век население на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Приковци (Prikovtzi) има 144 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.</ref>