Тработивище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
||
Ред 29:
Името е засвидетелствано в производното прилагателно ''Тр{{Уникод|ѣ}}ботишско'' в 1347 - 1350 година в грамота на цар [[Стефан Душан]] (''дв{{Уникод|ѣ}} нив{{Уникод|ѣ}} оть Тр{{Уникод|ѣ}}ботишскаго м{{Уникод|ѣ}}ста''). Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним <nowiki>*</nowiki> ''Тр{{Уникод|ѣ}}ботовишти'', който произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki> ''Тр{{Уникод|ѣ}}бота'', като точно му съответства чешкото селищно име [[Треботовиче]].<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.</ref>
В началото на XX век Тработивище е село в Малешевската каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Трабатовище'' е смесено българо-помашко село с 292 души жители [[българи]] християни, 260 [[помаци|българи мохамедани]] и 50 [[цигани]].<ref>
Цялото християнско население на Тработивище е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Тработивища'' има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 140-141.</ref>
|