Щип: Разлика между версии

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Щип има 20&nbsp;900 жители, от които 10&nbsp;900 българи [[християни]], 8&nbsp;700 турци, 800 евреи и 500 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_34.htm{{МЕС|231|Щипска Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.231.]Каза}}</ref> Цялото християнско население на града е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. В статистиката на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) от [[1905]] година Щип е посочен като град със 7&nbsp;744 жители българи екзархисти и в него работят едно прогимназиално и две основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. „[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“. Paris, 1905, pp. 134 – 135.</ref> Както ще отбележи по-късно в [[Спомени (Иван Михайлов)|спомените си]] ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се устанвят [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка пропаганда]]. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционари и църковни дейци.