Партизански отряд „Христо Кърпачев“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Най +Най-)
м месец
Ред 3:
== Партизански отряд „Христо Кърпачев“ ==
=== Първите партизани ===
Комунистическото съпротивително движение в Ловешко-Троянския край по време на [[Втората световна война]] започва в началото на юли 1941 г. с решение на Околийския комитет на [[БРП (к)]]. В началото на септември 1941 г. в Ловешка околия се провежда акция по разпръскване на антивоенни позиви в с. Лъжене (дн. [[Чавдарци (Област Ловеч)|Чавдарци]]), с. [[Крушуна]], с. [[Дойренци]], с. [[Дренов]], с. [[Деветаки]], казармата на [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк|34<sup>-и</sup> пехотен троянски полк]] в [[Ловеч]] и др. Ловешката полиция започва арести на членове на нелегалните [[БРП(к)]] и [[РМС]]. Първият застрашен е студентът [[Моньо Минев]] (от с. [[Крушуна]]). На [[5 септември]] [[1941]] г. е принуден да премине в нелегалност и става първият [[Партизанско движение в България|партизанин]] в Ловешко. Във връзка с провал при пренасяне на материали за нелегална печатница на 28 октомври 1941 г. преминава в нелегалност [[Христо Кърпачев]] (от с. Надежда, дн. [[Кърпачево]]), на 11 ноември 1941 г. [[Дочо Шипков]] (от гр. [[Ловеч]]) и към края на м. ноември 1941 г. [[Марин Пенков]] (от с.[[Българене (Област Ловеч)|Българене]]). Така още през м. [[ноември]] [[1941]] г. в Ловешка околия се сформира първата бойна комунистическа партизанска единица. Първите партизани създават мрежа от ятаци. Христо Кърпачев организира подготовката и издаването на нелегалния партизански вестник „Истина“. Първият брой излиза през ноември 1941 г.
 
През февруари 1942 г. в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“]] след провал са задържани от полицията 60 ученици членове на [[РМС]]. За да не бъдат арестувани, ремсовите ръководители [[Христо Добрев]] (от с.[[Драгана]]) и Иван Дочев (от с.[[Абланица (област Ловеч)|Абланица]]) преминават в нелегалност. През февруари-м. март същата година ги последват: Тодор Табаков (от с. [[Горно Павликене]]), Стефан Ангелов (от гр. [[Ловеч]]), [[Петър Нешев]] и Дочо Бочевски (от с. [[Угърчин]]); през м. април-м. август, Цанко Патарински (от с. [[Угърчин]]), [[Мишо Цонев]], [[Винчо Христов]] и Недялко Христов (от с. [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]]), Цоко Колев (от с. [[Драгана]]), Димитър Любенов (от с. Осма Калугерово, дн. с.[[Асеновци]]), [[Стоян Едрев]] (от с.[[Радювене]]), [[Драгомир Пенчовски]] (от с. [[Горско Сливово]]), Цанко Фиденков (от с. [[Голец]]), Васил Ватев (от с. [[Калейца]]), Михаил Михалев (от с. Дойренци) ; през м. септември-м. декември, Спас Вълев (от с. [[Тепава]]), [[Дашо Дашев]] и Цоньо Колев (от с. [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]]), [[Димитър Кочев]] (от с. [[Дъбрава (Област Ловеч)|Дъбрава]]), [[Димитричка Чолакова]] (от с. [[Слънчево]]), Кольо Тодоров (от с. [[Бежаново (Област Ловеч)|Бежаново]]), Тодор Личев (от с. [[Пелишат]]), [[Асен Георгиев (партизанин)|Асен Георгиев]] (от с. [[Владиня]]), [[Стефан Атанасов (партизанин)|Стефан Атанасов]] (от с. Осма Калугерово, дн. [[Асеновци]]) , Кольо Бочевски (от с. [[Микре]]), Петко Ганчев (от с. [[Александрово (Област Ловеч)|Александрово]]).
 
До края на [[1942]] г. общият брой партизани в Ловешка околия достига 30 души, които са разделени на три бойни и организационни единици. Главната им задача е да изграждат и укрепват нелегални човешки и материални бази за развръщане на въоръжената борба. Създадени са три района – Западен, Източен и Североизточен.