Петър Илиев: Разлика между версии

'''Петър Христов Илиев''' е български [[офицер]] и военен деец както от [[царство България]] , така и от [[Народна Република България]], [[генерал-лейтенант]], един от малкото български действуващи офицери преди 9 септември 1944г които са членове на БКП дотогава намираща се в нелегалност. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на [[Втората световна война]], и пак през този период главен участник в [[Деветосептемврийския преврат]] -1944г. и във водената след това [[Отечествена война на България]] против хитлеристка Германия [[1944]]-[[1945]]г.

== Биография ==

Петър Илиев е роден на 30 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил.Родът му е от кюстендилското село [[Габрешевци]]. Завършва средно образование в родния си град. Член на [[БКМС]] от 1926 г. и на [[БКП]] от 1930 г.

През 1929 г. постъпва в [[Школа за запасни офицери|ШЗО]], където участва в дейността на нелегалните групи. От 1930 до 1933 г. учи във [[Военно училище|Военното училище]]. Завършва [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия]] (1939-1943). Действуващ армейски офицер през периода от 1934 и към 9 септември 1944 г.

Участва в комунистическото [[Партизанско движение в България|Съпротивително движение]] по време на [[Втората световна война]]. Член на Централната военна комисия при ЦК на [[БРП (к)]] (1941—1942). Член на Главния щаб (от м. февруари 1943 г.) и началник-щаб (от м. февруари 1944 г.) на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]].Служи в Министерство на войната от 1939г. Единственият действуващ офицер от участницте в Деветосептемврийския преврат който преди 9 септември 1944г е член на БКП. Взема участие в [[Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. След 9 септември 1944 е произведен в Генерал-майор и Генерал-лейтенант.

След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в армията както по време на водената против Германия [[Отечествена война на България]] 1944-45г , така и след това : началник на канцеларията Управление кадри на МНО, началник на ШЗО, началник на Управление бойна подготовка, заместник-началник на Военната академия и др. Завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на [[СССР]] „Климент Ворошилов“ (1950)и така става заедно с генерал-лейтенант [[Димитър Попов]] един от двамата български офицери служили като действуващи такива в армията на [[царство България]] преди и след 9 септември 1944г завършили съветски военни академии . Военно аташе в СССР (м. април- м. септември 1946 и 1965-1972). Член на контролно-ревизионната комисия при ЦК на БКП (от 1976).

Награден със Занието „Герой на социалистическия труд“ (1980), Орден „Георги Димитров“ (1980 и 1985), Орден „Девети септември 1944 г.“ I степен, Орден „За народна свобода“ I степен, Орден „НРБ“ II степен (1959), I степен (1971). Удостоен със званията [[АБПФК]] и [[Почетни граждани на Кюстендил|„Почетен гражданин на Кюстендил“]] (1983).<ref>''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., стр. 264.</ref>