Петър Илиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м месец; козметични промени |
||
Ред 8:
}}
'''Петър Христов Илиев''' е български [[офицер]] и военен деец както от [[царство България]] , така и от [[Народна Република България]], [[генерал-лейтенант]], един от малкото български действуващи офицери преди 9 септември 1944г които са членове на БКП дотогава намираща се в нелегалност. Участник в комунистическото съпротивително движение
== Биография ==
Петър Илиев е роден на 30 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил.Родът му е от кюстендилското село [[Габрешевци]]. Завършва средно образование в родния си град. Член на [[БКМС]] от 1926 г. и на [[БКП]] от 1930 г.
През 1929 г. постъпва в [[Школа за запасни офицери|ШЗО]], където участва в дейността на нелегалните групи. От 1930 до 1933 г. учи във [[Военно училище|Военното училище]]. Завършва [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия]] (1939-1943). Действуващ армейски офицер през периода от 1934 и към 9 септември 1944 г.
Участва в комунистическото [[Партизанско движение в България|Съпротивително движение]] по време на [[Втората световна война]]. Член на Централната военна комисия при ЦК на [[БРП (к)]] (1941—1942). Член на Главния щаб (от
След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в армията както по време на водената против Германия [[Отечествена война на България]] 1944-45г , така и след това : началник на канцеларията Управление кадри на МНО, началник на ШЗО, началник на Управление бойна подготовка, заместник-началник на Военната академия и др. Завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на [[СССР]] „Климент Ворошилов“ (1950)и така става заедно с генерал-лейтенант [[Димитър Попов]] един от двамата български офицери служили като действуващи такива в армията на [[царство България]] преди и след 9 септември 1944г завършили съветски военни академии . Военно аташе в СССР (
Автор на мемоарната книга „В леговището на вълците" (1968, 1983). Кандидат на педагогическите науки.
Награден със Занието „Герой на социалистическия труд“ (1980),
== Източници ==
|