Лерин: Разлика между версии

Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27. Основите на българската църква „Свети Пантелеймон“ във Варошка махала са поставени на 14 май 1890 г. на мястото на предишен параклис, създаден през 1888 след преустрояването на сградата на българското училище – [http://www.theeuropeanlibrary.org/exhibition/readingeurope/content/fyrom/RK-II-745.pdf Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 684-685.]</ref>. [[Гьорче Петров]] пише в 1896 година, че 78 български къщи в града с 495 жители са под ведомството на [[Българска Екзархия|Екзархията]], а 338 къщи на местни българи с 1569 жители са под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По това време в града функционират следните училища: 8 турски с 290 ученици и ученички, гръцко мъжко с 80 ученика и трима учители, гръцко женско с 50 ученички и две учителки, българско мъжко с 54 ученика и двама учители, българско женско с 43 ученички и една учителка, влашко със шест ученика. <ref>[http://www.scribd.com/doc/22453078/Materiali-po-izuchavaneto-na-Makedonija Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 688-690.] Гръцкото девическо училище е основано през 1873 г., а българското девическо – през 1882 г. Влашкото училище е открито в 1891 г. – пак там, с. 686, 688-689.</ref>

[[File:Lerin-main-square.jpg|мини|250п|Централният площад в Лерин.]]

 

В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 800 българи екзархисти и 3&nbsp;544 [[гъркомани|българи патриаршисти гъркомани]], 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища – две основни и едно прогимназиално и четири гръцки – три основни и едно прогимназиално.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.176-177.</ref>