Отваря главното меню

Промени

м
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref>
 
Според данни на [[Васил Кънчов]] от 90-те години на XIX век поминък на жителите на ''Слепча'' е градинарската работа в [[Цариград]].<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.</ref> В „[[Македония. Етнография и статистика]]“ от 1900 г. Кънчов отбелязва ''Сл{{Уникод|&#x463;}}пче'' като село с 570 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm{{МЕС|239|Битолска Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]Каза}}</ref>
 
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
105 978

редакции