Цапари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
В края на XIX век Цапари е голямо чисто българско село. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Цапаре'' (Tsaparé) е посочено като село в Ресенска каза с 210 домакинства и 585 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref>
 
В селото функционира българско училище още от 70-те години на XIX век и селото е [[Българска екзархия|екзархийско]]. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото има 230 къщи с 1&nbsp;420 души жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm{{МЕС|239|Битолска Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.]Каза}}</ref> В „Битолско, Преспа и Охридско“ Кънчов пише:
 
{{цитат|Селяните са едни от най-събудените по тези места... Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_2.html Васил Кънчов. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“. София, 1890.]</ref>}}