Отваря главното меню

Промени

26 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).
 
През 1890 година е открито начално [[училище]]. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на XIX век [[Васил Кънчов]] в известната си статистика („[[Македония. Етнография и статистика]]“) споменава селото под името Гореме с 800 жители [[българи]]-[[християнство|християни]]<ref>{{МЕС|188|Петричка Каза}}</ref>. .
 
В селото е създаден един от първите комитети на [[ТМОРО]] в [[Каршияк]]а (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от [[Гоце Делчев]]. Тук той научава новината за [[Солунска афера|Солунската афера]]. По време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.</ref> Активна революционна дейност развива учителят [[Стоян Стаменов]], войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] 1903 година четата е разбита от турците.
109 609

редакции