Подгорци: Разлика между версии

В XIX век Подгорци е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Никола (Подгорци)|Свети Никола]]“ е от 1845 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 17 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Подгорици'' (Podgoritzi) е посочено като село със 70 домакинства, като жителите му са 21 [[мюсюлмани]] и 180 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Подгорци има 46 къщи екзархисти, 33 къщи патриаршисти и 85 къщи арнаути. Населението на Подгорци заедно с това на съседните [[Боровец (община Струга)|Боровец]] и [[Лабунища]] ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Подгорци има 600 жители българи [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|254|Охридска Каза}}</ref>