Разлика между версии на „Вълко Червенков“

м
съкр.; козметични промени
м
м (съкр.; козметични промени)
Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където прави кариера в [[Коминтерн]]а и се жени за сестрата на неговия ръководител [[Георги Димитров]]. Връща се в България след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година и е сред водещите фигури в БКП.
 
След смъртта на Димитров Червенков е [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} и допълнителни мерки за повишаването му <ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref>. До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизацияколективизацията]]та на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и [[купонна система]] в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}}
 
== Биография ==
По време на престоя си в Москва Червенков преподава в [[Комунистически университет на националните малцинства от Запада|Комунистическия университет на националните малцинства от Запада]], секретар е на емигрантската комисия при Задграничното бюро на БКП, работи в апарата на Коминтерна. През 1941 – 1944 година е редактор и отговорен редактор на радиостанция „[[Христо Ботев (радиостанция, 1941)|Христо Ботев]]“.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}}
 
Завербуван е от [[НКВД]] като агент на съветските тайни служби с кодовото име ''Спартак''.<ref name="Liternet"></ref>
 
=== Управленски постове ===
Той е [[народен представител]] в [[26 Обикновено Народно събрание|ХXVI обикновено Народно събрание]], [[6 Велико Народно събрание|VI Велико народно събрание]] и в [[1 Народно събрание|I]], [[2 Народно събрание|II]] и [[3 Народно събрание|III Народно събрание]].
 
С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд <ref name="Liternet"></ref>. През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад през ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дали възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г.
 
Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия <ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>. Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) – 18 – 25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“ <ref name="Liternet"></ref>. През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е осъден на смърт и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите – до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души <ref name="Liternet"></ref>, а за 4 години интензивни партийни чистки са изключени почти 100 000 от 460 000 български комунисти <ref name="The Chervenkov Era"></ref>.
 
След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 година основните претенденти за поста му са [[Васил Коларов]], Вълко Червенков, [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Първоначално изглежда, че дългогодишния функционер Коларов има най-добри шансове да оглави партията, но след като Сталин демонстрира предпочитанията си към Червенков, това не става.<ref name="вачков"/> Взето е решение ръководството на партията и държавата да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин. Васил Коларов става министър-председател, за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков {{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}}, но със следващите си действия Сталин показва, че гледа на Червенков като на бъдещ лидер на БКП и държавата. <ref name="вачков"/>
 
[[FileФайл:Pártelit fortepan 26074.jpg|400п|мини|Вълко Червенков (зад масата вдясно) сред унгарския партиен елит, 2 януари 1953 г.]]
 
==== Начело на държавата ====
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП. {{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}
 
При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14 – 25.02.1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г. <ref name="Liternet"></ref>
 
=== Последни години ===
След Априлския пленум е изместен от водещите си позиции, но това става постепенно. Първоначално остава член на Политбюро и ръководи неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава начело на [[ОФ|Отечествения фронт]] до 1957 година. В поздравление за 60-годишния му юбилей ЦК на БКП го определя като „един от изтъкнатите ръководители в борбата срещу фашизма и капитализма и в строителството на социализма, пламенен интернационалист и поборник за дружба с великия Съветски съюз, за мир и социализъм“. {{hrf|Огнянов|2008|78 – 80}}
 
В края на 1961 година, след [[XXII конгрес на КПСС]], Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството като остава член на ЦК. Шефът на ДС Стефан Богданов в писмо до Хрушчов от 12 май 1962 г. заявява дословно: "''Българската партийна и държавна върхушка сега е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който на свой ред е извадил из тайниците си и секретните си сейфове документи, които уличават членове на Политбюро в солидарност със сталинизма.'' Това не се харесва на Хрушчов, който лансира Тодор Живков. На 4 ноември 1962 година Червенков е изключен и от БКП „за антипартийна дейност“, почти едновременно с отстраняването на [[Антон Югов]] от поста министър-председател на 19 ноември 1962 г. за „погазване на законността“ от вътрешното министерство през 1949 – 1956 година и заемането на длъжността от Живков. Членството на Червенков в партията е възстановено на 19 май 1969 г. отново по предложение на Живков след потушаването на [[Пражката пролет]], като е оценено лоялното му поведение без „отрицателни прояви спрямо партийната линия и политика“. Не се премахва обаче домашният арест и наблюдението от специалните служби (Четвърто отделение на Шести отдел на ДС, където се води на оперативен отчет) <ref name="Liternet"></ref>. До края на живота си остава извън политическия живот, но се ползва с материални и битови привилегии {{hrf|Огнянов|2008|80 – 83}}. Написва мемоарите, които под заглавие „Вълко Червенков за себе си и своето време“ и съставителството на дъщеря му излизат 20 години след неговата смърт.<ref name="Liternet"></ref>
 
Вълко Червенков умира на [[21 октомври]] [[1980]] година в София.
 
== Политически стил на управление ==
След като идва на власт през 1950 година, Вълко Червенков бързо успява да наложи „сталинистки“ модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани и много от тях са изпратени в [[лагера в Белене]]. Започва налагане на [[култ към личността]] му. <ref name="Liternet"></ref>
 
Приема се, че Вълко Червенков е виновен за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г. Той е в групата на Георги Димитров, която посещава Сталин на 5 декември 1948 г. за изясняване на позициите преди Петия партиен конгрес, особено по щекотливия въпрос за [[Народна демокрация|народната демокрация]]. На среднощната разпра на 6 декември Сталин се обръща именно към него с молба да се разправи с [[Трайчо Костов]] – „Няма ли кой да го хване за гърлото?“, което и става факт година по-късно с обесването му на 16 декември 1949 г. <ref name="Liternet"></ref>
 
Отговорен е и за гибелта на пролетарския художник [[Александър Жендов]], въпреки че чистката започва още при Димитров с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 29 юли 1948 г., а за смъртта на Жендов вина носи както художникът с непремерените си изказвания пред вожда на 1 януари 1950 г. в дома на [[Христо Радевски]] и с последвалото клеветническо писмо от 9 март 1950 г., така и Тодор Живков, осъществил изключването му от [[СБХ]] на 10 юли 1950 г. <ref name="Liternet"></ref>
 
По време на управлението на Червенков се провеждат двата показни процеса, завършили с жестоки присъди: от 14 януари до 3 октомври 1952 г. срещу „[[католици]]те – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор, и от 14 ноември с.същата г.година срещу политическия ветеран [[Атанас Буров]], осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. А скоро след това анархистът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда. <ref name="Liternet"></ref>
 
При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното движение на горяните – [[Горянско движение|горянското движение]], първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след [[Втора световна война|Втората световна война]]. За борба с продължаващата съпротива срещу комунистическата власт в обществения, стопанския и политическия живот в страната властите увеличават репресивния апарат, включително и след смяната на Вълко Червенков.<ref> [http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г.] [https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>
== Развитие на държавата ==
Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост,<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0153)|title=The Chervenkov Era|publisher=[[Библиотека на конгреса на държавните проучвания]]|date=1992 г.|accessdate=28 май 2013 г.|archiveurl=https://archive.is/OiEt|archivedate = 13 декември 2012 г.}}</ref> а центърът на [[София]] е изцяло променен. До 1955 г. са открити [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]], [[Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий|Народната библиотека]], съвременната сграда на [[Национална опера и балет|Софийската опера]], сградите на Министерския съвет, президентството, [[ЦУМ]], хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които [[Студена (язовир)|Студена]], [[Голям Беглик|Васил Коларов]] и [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в [[Девня]] и [[Димитровград]], металургичният комбинат в [[Перник]], завод „6 септември“ в София, Заводът за антибиотици в [[Разград]], корабостроителният комбинат „Георги Димитров“ във [[Варна]], оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод „Петър Ченгелов“ в [[Пловдив]], памукотекстилните фабрики в [[Габрово]] и [[Плевен]]. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната.<br>
Цените на стоките и услугите са намалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"></ref>
 
Упражнен е силен натиск за премахване на частната собственост върху земята чрез [[Колективизация в България|колективизация]] на земеделските стопанства и образуване на [[ТКЗС]], независимо от размера на притежаваната земя от селяните: <ref name="Liternet"></ref>
 
* През 1950 година правителството определя т. нар. размер на задължителна държавна доставка на селскостопански продукти от декар обработваема площ. Независимо от характера на стопанството си, всеки трябва да внесе задължителни доставки [[Пшеница|жито]], [[царевица]], [[Домашна овца|овце]], [[Домашна свиня|свине]] и [[Домашно говедо|телета]] за издължаване доставката на [[месо]], [[мляко]], [[Яйце (храна)|яйца]], вълна, по цени, определени от държавата. Неизпълнилите държавните доставки биват осъждани по бързата процедура на лишаване от свобода за „вредителство“. Това принуждавало селските стопани да купуват значително по-скъпо дължимите доставки, за да ги предадат на държавата евтино, както и да преразгледат решението си дали да останат частни стопани, или да предадат земите си в ТКЗС.
Негова племенница е художничката Юлия Сергева.
 
Бил е в близки приятелски отношения с естрадната певица Леа Иванова <ref name="Liternet"></ref>.
 
== Бележки ==
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-23-01/524-2012-01-04-09-14-02 Извращенията в следствието на Държавна сигурност при Червенков], автор: Христо Христов, Държавна сигурност.com, 4 януари 2012 г.
* [https://web.archive.org/web/20160304100307/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=634126 Вълко Червенков дирен като терорист и съветски шпионин], trud.bg, 07.10.2010.
* [http://www.argumenti.net/?p=272 Когато хищниците се ядат едни други: Безславният край на Вълко Червенков], Борислав Гърдев.
 
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|2}}