Вълко Червенков: Разлика между версии

След смъртта на Димитров Червенков е [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} и допълнителни мерки за повишаването му <ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref>. До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизацияколективизацията]]та на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и [[купонна система]] в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}}

Завербуван е от [[НКВД]] като агент на съветските тайни служби с кодовото име ''Спартак''.<ref name="Liternet"></ref>

С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд <ref name="Liternet"></ref>. През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад през ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дали възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г.

Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия <ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>. Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) – 18 – 25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“ <ref name="Liternet"></ref>. През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е осъден на смърт и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите – до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души <ref name="Liternet"></ref>, а за 4 години интензивни партийни чистки са изключени почти 100 000 от 460 000 български комунисти <ref name="The Chervenkov Era"></ref>.

[[FileФайл:Pártelit fortepan 26074.jpg|400п|мини|Вълко Червенков (зад масата вдясно) сред унгарския партиен елит, 2 януари 1953 г.]]

При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14 – 25.02.1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г. <ref name="Liternet"></ref>

В края на 1961 година, след [[XXII конгрес на КПСС]], Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството като остава член на ЦК. Шефът на ДС Стефан Богданов в писмо до Хрушчов от 12 май 1962 г. заявява дословно: "''Българската партийна и държавна върхушка сега е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който на свой ред е извадил из тайниците си и секретните си сейфове документи, които уличават членове на Политбюро в солидарност със сталинизма.'' Това не се харесва на Хрушчов, който лансира Тодор Живков. На 4 ноември 1962 година Червенков е изключен и от БКП „за антипартийна дейност“, почти едновременно с отстраняването на [[Антон Югов]] от поста министър-председател на 19 ноември 1962 г. за „погазване на законността“ от вътрешното министерство през 1949 – 1956 година и заемането на длъжността от Живков. Членството на Червенков в партията е възстановено на 19 май 1969 г. отново по предложение на Живков след потушаването на [[Пражката пролет]], като е оценено лоялното му поведение без „отрицателни прояви спрямо партийната линия и политика“. Не се премахва обаче домашният арест и наблюдението от специалните служби (Четвърто отделение на Шести отдел на ДС, където се води на оперативен отчет) <ref name="Liternet"></ref>. До края на живота си остава извън политическия живот, но се ползва с материални и битови привилегии {{hrf|Огнянов|2008|80 – 83}}. Написва мемоарите, които под заглавие „Вълко Червенков за себе си и своето време“ и съставителството на дъщеря му излизат 20 години след неговата смърт.<ref name="Liternet"></ref>

След като идва на власт през 1950 година, Вълко Червенков бързо успява да наложи „сталинистки“ модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани и много от тях са изпратени в [[лагера в Белене]]. Започва налагане на [[култ към личността]] му. <ref name="Liternet"></ref>

Приема се, че Вълко Червенков е виновен за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г. Той е в групата на Георги Димитров, която посещава Сталин на 5 декември 1948 г. за изясняване на позициите преди Петия партиен конгрес, особено по щекотливия въпрос за [[Народна демокрация|народната демокрация]]. На среднощната разпра на 6 декември Сталин се обръща именно към него с молба да се разправи с [[Трайчо Костов]] – „Няма ли кой да го хване за гърлото?“, което и става факт година по-късно с обесването му на 16 декември 1949 г. <ref name="Liternet"></ref>

Отговорен е и за гибелта на пролетарския художник [[Александър Жендов]], въпреки че чистката започва още при Димитров с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 29 юли 1948 г., а за смъртта на Жендов вина носи както художникът с непремерените си изказвания пред вожда на 1 януари 1950 г. в дома на [[Христо Радевски]] и с последвалото клеветническо писмо от 9 март 1950 г., така и Тодор Живков, осъществил изключването му от [[СБХ]] на 10 юли 1950 г. <ref name="Liternet"></ref>

По време на управлението на Червенков се провеждат двата показни процеса, завършили с жестоки присъди: от 14 януари до 3 октомври 1952 г. срещу „[[католици]]те – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор, и от 14 ноември с.същата г.година срещу политическия ветеран [[Атанас Буров]], осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. А скоро след това анархистът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда. <ref name="Liternet"></ref>

Цените на стоките и услугите са намалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"></ref>

Упражнен е силен натиск за премахване на частната собственост върху земята чрез [[Колективизация в България|колективизация]] на земеделските стопанства и образуване на [[ТКЗС]], независимо от размера на притежаваната земя от селяните: <ref name="Liternet"></ref>

Бил е в близки приятелски отношения с естрадната певица Леа Иванова <ref name="Liternet"></ref>.

* [http://www.argumenti.net/?p=272 Когато хищниците се ядат едни други: Безславният край на Вълко Червенков], Борислав Гърдев.