Венцеслав Константинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая между месец и година; козметични промени |
|||
Ред 27:
Роден е на [[14 септември]] [[1940]] г. в София в семейството на професора по теория на музиката [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]] (1903 – 1955).<ref>[[Емил Басат]] – ''Преводът – лица и маски'', „Панорама“, 2010, стр. 201</ref> Потомък е на просветния деец [[Стефан Гевгалов]], кмет на [[Пловдив]]. Първи уроци по музика получава от баща си. Учи [[цигулка]] при проф. [[Камен Попдимитров]] и [[пиано]] при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към ''Концертна дирекция'' и ''Бюро „Естрада“''<ref>Емил Басат – Цит. съч., стр. 209</ref>, включително с участието на певиците [[Йорданка Христова]] и [[Лени Вълкова]] ([[Белград]], бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През [[1964]] г. става съосновател на пантомимния студентски ''Експериментален театър '64'' под ръководството на художника и сценограф проф. [[Константин Джидров]]. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта [[Слънчев бряг]] и преводач в студията за документални филми към ''Киноцентъра''. През театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в ''Драматичен театър „Васил Друмев“'', [[Шумен]]. Сътрудничи в [[БНТ]] с телевизионни приказки. Създава детския филм ''„Шегите на Април“''<ref>''„Шегите на Април“'', в-к „Телевизия и радио“, 28 март 1975</ref> по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на [[Симеон Щерев (музикант)|Симеон Щерев]] ''„Фокус“''. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в [[Мелник]], [[Арбанаси]] и [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]], а също като журналист в културния отдел на ''„Sofioter Nachrichten“'', издание на Агенция „София-прес“.
[[
През [[1969]] г. Венцеслав Константинов завършва [[немска филология|германистика]] и [[философия]] в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. Назначен е за учител по немски и английски език в [[Банкя]]. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен [[експресионизъм]] върху [[българска поезия|българската поезия]] от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През [[1976]] г. радиотеатърът представя по ''Програма „Орфей“'' на [[БНР]] неговата драматична новела ''„Ангелогласният“'' за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец [[Йоан Кукузел]] <ref>''„Ангелогласният“'', Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976</ref>. Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе <ref>Красимира Василева – ''Елиас Канети – той рисува с думи'', в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984</ref> <ref>Огнян Стамболиев – ''Преводът е мост между две култури'', в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984</ref>, Пловдив <ref>[[Емил Стоянов]] – ''Чрез своята езикова стихия'', в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987</ref> <ref>Илиян Александров – ''Културното послание на преводача'', в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989</ref>. През [[1980]] г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература ''„Кръгозор“'' във в-к „Пулс“. След [[1987]] г. е преподавател по превод на [[немска поезия|немскоезична поезия]] в Софийския университет.<ref name="LiterNet">[http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/ Венцеслав Константинов], LiterNet 2001-2009 Посетен на 13.02.2010</ref> През 1989-1991 г. изнася по ''Програма „Знание“'' на БНР две поредици лекции ''„Писатели за писателите“'' и ''„Писатели за изкуството“'', заедно с актьора [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]].
През 1991-1992 г. Константинов се установява в [[Берлин]] като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD)<ref>Deutscher Akademischer Austauschdienst.</ref> <ref>''Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien, Wilhelm Tell, Faust und Lorelei'', Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992</ref>. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на [[Берлин]], [[Лайпциг]], [[Марбург]], [[Виена]], [[Прага]], [[Берн]], [[Цюрих]], [[Лозана]] и др.<ref name="LiterNet" /> <ref>Hans Mühlethaler – ''Dürrenmatt für Bulgarien'', Der Bund, Bern, Freitag, Nr. 49, 28. Februar 1992</ref> През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио.<ref>Maureen Hegarty – ''Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus'', The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, May 7, 1993</ref> Занимава се с компютърно програмиране.
Венцеслав Константинов живее в София, а от [[1968]] г. – и в родопското село [[Солища]]
От [[1989]] г. е женен за американистката проф. [[Албена Бакрачева]]. Има три дъщери – Катя ([[1971]]), Теодора ([[1990]]) и Косара ([[1998]]).
== Творчество ==
[[
Венцеслав Константинов е автор на книги с [[есе]]та и [[афоризъм|афоризми]], на [[публицистика|студии]], [[статия|статии]] и [[Знание (програма)|радиопредавания]] върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху [[Ханс Закс (поет)|Ханс Закс]], [[Готхолд Ефраим Лесинг|Лесинг]], [[Гьоте]], [[Шилер]], [[Хьолдерлин]], [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]], [[Е.Т.А. Хофман]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Ленау]], [[Артур Шницлер|Шницлер]], [[Рилке]], [[Хайнрих Ман]], [[Томас Ман]], [[Херман Хесе]], [[Стефан Цвайг]], [[Франц Кафка]], [[Лион Фойхтвангер]], [[Готфрид Бен]], [[Бертолт Брехт]], [[Ерих Мария Ремарк]], [[Ерих Кестнер]], [[Йодьон фон Хорват]], [[Елиас Канети]], [[Макс Фриш]], [[Алфред Андерш]], [[Хайнрих Бьол]], [[Волфганг Борхерт]], [[Фридрих Дюренмат]], [[Ингеборг Бахман]], [[Зигфрид Ленц]], [[Гюнтер Грас]], [[Мартин Валзер]], [[Ханс Магнус Енценсбергер]], [[Кристоф Мекел]] и др.<ref name="LiterNet" /> <ref>Доротея Монова – ''Място на действието – човешката душа'', в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988</ref> <ref>Стефан Тодоров – ''Магията на превода'', в-к „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990</ref>
Ред 64:
==== Поезия ====
* [http://darl.eu/poetry.htm ''„Невидимите сигурни неща“''. Стихове]. Издателско ателие „Аб“, 2013, 32 с. (ISBN 978-954-737-903-9); „Литературен клуб“, 2013
==== Проза ====
Ред 70:
==== Есеистика ====
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/index.html ''„Писатели за творчеството“'']. „Литернет“, 2004-2005 (ISBN 954-304-141-5); „ЛИК“, 2007, 276 с. (ISBN 978-954-607-739-4)
* [http://darl.eu/flute.htm#s ''„Флейтата на съня“''. Литературни етюди]. „Сиела“, 2010, 288 с. (ISBN 978-954-28-0784-1); „Литературен клуб“, 2013
* [http://darl.eu/gobelin.htm#g ''„Гоблен, извезан с дяволски опашки“''. 50 приключения с привидността. Есета]. „Сиела“, 2011, 148 с. (ISBN 978-954-28-0966-1); „Литературен клуб“, 2013
* [http://darl.eu/prostori.htm#p ''„Немски литературни простори“''. Есета]. „Изток-Запад“, 2014, 176 с. (ISBN 978-619-152-435-8)
* [http://darl.eu/tannhau.htm#t ''„От Танхойзер до Шумахер“''. Есета]. „Изток-Запад“, 2016, 128 с. (ISBN 978-619-152-777-9)
==== Афоризми ====
* [http://darl.eu/aphorism.htm#s ''„Тайният живот на дъжда“''. Афоризми]. „Сиела“, 2012, 278 с. (ISBN 978-954-28-1095-7); „Литературен клуб“, 2013
* [http://darl.eu/sova.htm#s ''„Смехът на совата“''. Афоризми]. Издателско ателие „Аб“, 2014, 230 с. (ISBN 978-954-737-929-9); „Литературен клуб“, 2016
==== Антологии ====
[[
* ''„Австрийски разказвачи“''. „Народна култура“, 1981
* ''„До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век“''. „БЗНС“, 1983
* ''„Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката''. „Профиздат“, 1989
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/index.html ''„Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век'']. „Литернет“, 2004-2008 (ISBN 954-304-087-7)
* [http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html ''„Сън с флейта“. Антология на немския разказ от XX век'']. „Литернет“, 2006-2009 (ISBN 954-304-270-5;978-954-304-270-8)
* [http://liternet.bg/ebook/nemski_eseta/index.html ''„Немски есета и студии от XX век“'']. „Литернет“, 2009 (ISBN 978-954-304-349-1)
* [http://darl.eu/dichter/lovepoem.htm#x ''„Мечтая тъй нежно за теб“''. Немска любовна лирика от XII до XX век]. Електронна публикация, 2008
* [http://darl.eu/antholog.htm#x ''„Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“''. Антология на Венцеслав Константинов]. „Сиела“, 2012, 392 с. (ISBN 978-954-28-1192-3)
=== Драматургия ===
* ''Сянката на бялата маймуна''. Едноактна драма. В: Измамни блаженства, „Отечествен фронт“, 1970
* ''Шегите на Април''. Телевизионен филм, 1975
* ''Ангелогласният''. Радиопиеса, 1976
=== Приказки ===
* ''Малкото великанче'', В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
* ''Две слънца'', В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
* ''Такива ми ти работи'', В: „Дружинка“, 8, 1976
* ''Жабешки истории'', „Радио София“, 28 януари 1977
* ''Приятел на човека'', В: Немирно облаче, „Народна младеж“, 1977
=== Радиопредавания ===
# ''Ерих Мария Ремарк'', Радио София, 1 октомври 1972
# ''Творчеството на Хайнрих Ман в България'', Радио София, 21 март 1975
# ''Албрехт фон Халер или Добродетелта'', Радио София, програма „Орфей“, 9 декември 1977
# ''Обущарят-поет Ханс Закс'', Радио София, 4 април 1978
# ''Готхолд Ефраим Лесинг'', Радио София, 14 април 1978
# ''Поезията на Николаус Ленау'', Радио София, 11 януари 1979
# ''Йохан Волфганг Гьоте'', Радио София, 6 март 1979
# ''Хайнрих Хайне'', Радио София, 8 май 1979
# ''Фридрих Хьолдерлин'', Радио София, 7 август 1979
# ''Романът „Вилхелм Майстер“ от Йохан Волфганг Гьоте'', Радио София, програма „Знание“, 29 януари 1980
# ''Романът „Вълшебната планина“ от Томас Ман'', Радио София, програма „Знание“, 11 март 1980
# ''Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“'', Радио София, програма „Орфей“, 19 март 1980
# ''Романът „Мария Стюарт“ от Стефан Цвайг'', Радио София, програма „Знание“, 29 април 1980
# ''Романът „Гоя или Трудният път към прозрението“ от Лион Фойхтвангер'', Радио София, програма „Знание“, 13 май 1980
# ''„Просяшки роман“ от Бертолт Брехт'', Радио София, програма „Знание“, 10 юни 1980
# ''Гьотевата трагедия „Фауст“'', Радио София, 19 март 1982
# ''Романът „Хамлет или Краят на дългата нощ“ от Алфред Дьоблин'', Радио София, 21 юни 1982
# ''Франц Кафка на български'', Радио София, 29 юни 1983
# ''Романът „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе'', Радио София, програма „Знание“, 27 септември 1983
# ''Литературният живот на Вилхелм Тел'', Радио София, програма „Орфей“, 15 октомври 1983
# ''Романът „Час по немски“ от Зигфрид Ленц'', Радио София, програма „Знание“, 18 октомври 1983
# ''Повестта „Бягащият кон“ от Мартин Валзер'', Радио София, програма „Знание“, 15 ноември 1983
# ''Повестта „Левачката“ от Петер Хандке'', Радио София, програма „Знание“, 13 декември 1983
# ''Романът „Подозрението“ от Фридрих Дюренмат'', Радио София, програма „Знание“, 17 януари 1984
# ''Романът „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох'', Радио София, програма „Знание“, 14 февруари 1984
# ''Романът „Червенокосата“ от Алфред Андерш'', Радио София, програма „Знание“, 13 март 1984
# ''Романът „Фабиан“ от Ерих Кестнер'', Радио София, програма „Знание“, 17 април 1984
# ''Романът „Смърт в Рим“ от Волфганг Кьопен'', Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1984
# ''Романът „Доктор Фаустус“ от Томас Ман'', Радио София, програма „Знание“, 24 юни 1988
# ''Франц Кафка'', Радио София, 28 октомври 1988
'''''Писатели за писателите'''''
# ''Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно'', Радио София, програма „Знание“, 5 септември 1989
# ''Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът'', Радио София, програма „Знание“, 19 септември 1989
# ''Стендал през погледа на Иля Еренбург'', Радио София, програма „Знание“, 3 октомври 1989
# ''Хайне през погледа на Анатолий Луначарски'', Радио София, програма „Знание“, 17 октомври 1989
# ''Балзак през погледа на Дьорд Лукач'', Радио София, програма „Знание“, 31 октомври 1989
# ''Дикенс през погледа на Стефан Цвайг'', Радио София, програма „Знание“, 21 ноември 1989
# ''Достоевски през погледа на Томас Ман'', Радио София, програма „Знание“, 5 декември 1989
# ''Ибсен през погледа на Франтишек Ксавер Шалда'', Радио София, програма „Знание“, 19 декември 1989
# ''Толстой през погледа на Ярослав Ивашкевич'', Радио София, програма „Знание“, 2 януари 1990
# ''Маларме през погледа на Пол Валери'', Радио София, програма „Знание“, 16 януари 1990
# ''Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт'', Радио София, програма „Знание“, 30 януари 1990
# ''Хенри Джеймс през погледа на Чарлс Пърси Сноу'', Радио София, програма „Знание“, 13 февруари 1990
# ''Чехов през погледа на Максим Горки'', Радио София, програма „Знание“, 27 февруари 1990
# ''Пруст през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет'', Радио София, програма „Знание“, 13 март 1990
# ''Бунин през погледа на Константин Паустовски'', Радио София, програма „Знание“, 27 март 1990
# ''Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар'', Радио София, програма „Знание“, 10 април 1990
# ''Джойс през погледа на Херман Брох'', Радио София, програма „Знание“, 24 април 1990
# ''Кафка през погледа на Елиас Канети'', Радио София, програма „Знание“, 8 май 1990
# ''Елюар през погледа на Гастон Башлар'', Радио София, програма „Знание“, 29 май 1990
# ''Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер'', Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1990
# ''Сартр през погледа на Андре Мороа'', Радио София, програма „Знание“, 26 юни 1990
'''''Писатели за изкуството'''''
# ''Клод Дебюси през погледа на Ромен Ролан'', Радио София, програма „Знание“, 2 октомври 1990
# ''„Новата красота“ през погледа на Франтишек Ксавер Шалда'', Радио София, програма „Знание“, 16 октомври 1990
# ''Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери'', Радио София, програма „Знание“, 30 октомври 1990
# ''Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман'', Радио София, програма „Знание“, 6 ноември 1990
# ''Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг'', Радио София, програма „Знание“, 20 ноември 1990
# ''Съвременният роман през погледа на Вирджиния Улф'', Радио София, програма „Знание“, 4 декември 1990
# ''Историята на изкуството през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет'', Радио София, програма „Знание“, 18 декември 1990
# ''Митът и литературата през погледа на Херман Брох'', Радио София, програма „Знание“, 8 януари 1991
# ''Гласовете на поезията през погледа на Томас Стърнз Елиът'', Радио София, програма „Знание“, 22 януари 1991
# ''Пабло Пикасо през погледа на Иля Еренбург'', Радио София, програма „Знание“, 5 февруари 1991
# ''Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин'', Радио София, програма „Знание“, 19 февруари 1991
# ''Гоя през погледа на Иво Андрич'', Радио София, програма „Знание“, 5 март 1991
# ''Конвенциите в изкуството през погледа на Виктор Шкловски'', Радио София, програма „Знание“, 19 март 1991
# ''Символизмът през погледа на Едмънд Уилсън'', Радио София, програма „Знание“, 2 април 1991
# ''Театърът през погледа на Бертолт Брехт'', Радио София, програма „Знание“, 16 април 1991
# ''Изваянията на времето през погледа на Маргьорит Юрсенар'', Радио София, програма „Знание“, 30 април 1991
# ''Лабиринтът на културата през погледа на Мечислав Яструн'', Радио София, програма „Знание“, 7 май 1991
# ''Дон Жуан през погледа на Макс Фриш'', Радио София, програма „Знание“, 21 май 1991
# ''Изкуството и лудостта през погледа на Джон Гарднър'', Радио София, програма „Знание“, 4 юни 1991
# ''Поетическото съществуване през погледа на Кенет Уайт'', Радио София, програма „Знание“, 18 юни 1991
=== Статии ===
# Волфганг Борхерт: ''Цветето в петлицата на генерала''. „[[Литературен фронт]]“, 36, 1965
# ''За майсторството и любовта''. „Шуменска заря“, 12, 1966
# ''„Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в София?''. „Contacts“, 1, 1967
# ''Срещу стената на времето''. „Пулс“, 8, 1968
# ''Иконографският Ренесанс в балканските земи през XIII-XIV век''. „Пулс“, 9, 1969
# ''Ерих Кестнер''. „Родна реч“, 3, 1972
# ''Гьоте и ние''. „Литературен фронт“, 35, 1974
# ''Отчуждението в прозата на Макс Фриш''. „Литературен фронт“, 45, 1974
# ''Гео Милев и „европеизмът“''. „Литературен фронт“, 16 януари
# ''Теми и образи в драматургията на Макс Фриш''. „Театър“, 10, 1976
# ''Майсторството на превода в светлината на критиката''. В: Изкуството на превода 3. „Народна култура“, 1978
# ''Проблеми и тенденции на романа''. В: Поглед върху чуждестранната художествена култура '78. „Комитет за култура“, 1979
# ''Поетична панорама от Австрия''. „Литературен фронт“, 51, 1979
# ''Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“''. „Пулс“, 7, 1980
# ''Преводът – интерпретация и на формата''. „Пулс“, 2, 1981
# ''Нобелистът Елиас Канети и България''. „Международно културно сътрудничество“, 2, 1981
# ''Сто години българо-австрийски литературни връзки''. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
# ''Творчеството на Хайнрих Хайне в България''. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
# ''Някои метрически особености на Гьотевата трагедия „Фауст“ и предаването им в новия български превод''. „[[Литературна мисъл]]“, 5, 1982
# Херман Хесе: ''Между копнежите на духа и повелите на живота''. „Пламък“, 3, 1982
# Е.Т.А. Хофман: ''В магическия свят на приказката''. „Литературен фронт“, 33, 1982
# ''Лукул или критикът като преводач''. „Пламък“, 3, 1983
# ''Литературният живот на Вилхелм Тел''. пр. „Орфей“, 10, 1983
# ''Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски''. В: Майстори на превода. „Народна култура“, 1984
# ''Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия''. „СБП Център за литературна информация“, 6, 1984
# ''Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия''. „СБП Център за литературна информация“, 11, 1984
# ''Стълкновенията на „освободеното съзнание“. Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература''. „АБВ“, 3 декември 1984
# ''Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети''. „Светлоструй“, 3, 1985
# Фридрих Шилер: ''Между идеала и живота''. „Родна реч“, 5, 1985
# ''От мъртвото слово към живата реч'' („Немско-български фразеологичен речник“, 1985). „АБВ“, 47, 1986
# ''Поемата на Гео Милев „Септември“ в немски превод''. В: Преводите на поемата „Септември“ от Гео Милев. „Съюз на преводачите в България“, 1986.
# ''Киркегор – тук и сега''. „Пламък“, 3, 1988
# ''Литературният живот на Дон Жуан''. „Родна реч“, 7, 1988
# ''Гео Милев и немският литературен експресионизъм''. В: Немско-български културни отношения 1878 – 1918. „Университетско издателство“, 1988
# Хайнрих Ман, Томас Ман: ''Между власт и духовност''. „Родна реч“, 3, 1989
# ''Триумф и трагедия на Стефан Цвайг''. „Родна реч“, 4, 1989
# ''Непознатият Бертолт Брехт''. „Родна реч“, 5, 1989
# ''Немският хумор''. „Родна реч“, 1989
# ''Преводът и границите на интерпретацията''. „Пулс“, 26, 1989
# ''Двете лица. Изкуството на художествения превод''. „Народна култура“, 48, 1989
# ''Литературният живот на Доктор Фауст''. „Култура“, 1, 1990
# ''Jura Soyfer und Elias Canetti. Zwei Dichterschicksale im Wien der Zwischenkriegszeit''. „Jura Soyfer. Zeitschrift der Jura Soyfer Gesellschaft“, Wien, 2, 1992
# ''Paradoxe sur le Traducteur. Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung''. „Literarisches Colloquium Berlin“, 1992
# ''Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Dürrenmatts Roman „Der Verdacht“''. Universität Zürich, 1992
# ''Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch''. Universität Bern, 1992
# ''Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien''. „Europäische Rundschau“, Wien, 3, 1992
# ''„Im Grossen Plan der Geschichte...“ Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien''. „Bild und Begegnung“, Basel & Frankfurt a. M., 1996
# ''Elias Canetti – Ein Österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien''. „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, Wien, 7. Nr., September 1999
# ''Български мотиви в творчеството на Елиас Канети''. „Панорама“, 10, 2005
# ''Художественият превод''. „Панорама“, 9, 2006
# ''Благодатта на думите''. Есета. „[[Литературен вестник]]“, 11, 24 – 30.03.2010, стр. 12 – 13; „LiterNet“, 16.05.2010, 30.06.2010
# ''Импресии''. „LiterNet“, 02.09.2010
# ''„Радостта на живота“''. Афоризъма. „Панорама“, IV, 2012, стр. 94 – 101
# [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/09/15/1904609_otkus_ot_knigata_tainiiat_jivot_na_dujda_na_venceslav/ ''„Котката на Щастието“''. Откъс от книгата „Тайният живот на дъжда“ на Венцеслав Константинов]. 200 афоризъма. „Дневник“, 15.09.2012
# [http://darl.eu/aphorism/texts/200_apho.htm ''„Предната нощ“''. Из ''„Смехът на совата“'']. 200 афоризъма. „Литературен клуб“, 29.01.2013
# [http://darl.eu/aphorism/texts/Za_afor.htm ''„За афоризмите“'']. Есе. „Литературен клуб“, 06.02.2013
'''''Есета в [http://kultura.bg/web/?s=Венцеслав+Константинов „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“]'''''
# [http://kultura.bg/web/забравени-мисли/ ''„Забравени мисли“'']. 80 размишления, 20.11.2012
# [http://kultura.bg/web/катя-ман-мъдростта-на-себеотрицаниет/ ''Катя Ман: Мъдростта на себеотрицанието''], 16.10.2013
# [http://kultura.bg/web/елиас-канети-с-русчук-в-сърцето/ ''Елиас Канети: С Русчук в сърцето''], 07.12.2013
# [http://kultura.bg/web/гьоте-в-началото-бе-делото/ ''Гьоте: В началото бе делото''], 20.01.2014
# [http://kultura.bg/web/артур-шницлер-виена-като-съдба/ ''Артур Шницлер: Виена като съдба''], 04.03.2014
# [http://kultura.bg/web/стефан-цвайг-опиянението-от-новия-ж/ ''Стефан Цвайг: Опиянението от „новия живот“''], 28.03.2014
# [http://kultura.bg/web/макс-фриш-драмите-на-съзнанието/ ''Макс Фриш: Драмите на съзнанието''], 22.04.2014
# [http://kultura.bg/web/лион-фойхтвангер-с-хумор-и-строгост/ ''Лион Фойхтвангер: С хумор и строгост''], 05.05.2014
# [http://kultura.bg/web/херман-брох-разпадът-на-ценностите/ ''Херман Брох: Разпадът на ценностите''], 14.05.2014
# [http://kultura.bg/web/танхойзер-певецът-на-любовта/ ''Танхойзер: Певецът на любовта''], 14.06.2014
# [http://kultura.bg/web/ханс-закс-майсторът-певец/ ''Ханс Закс: Майсторът-певец''], 15.07.2014
# [http://kultura.bg/web/томас-ман-доктор-фаустус/ ''Томас Ман: „Доктор Фаустус“''], 01.09.2014
# [http://kultura.bg/web/е-т-а-хофман-приказката-като-щастие/ ''Е.Т.А. Хофман: Приказката като щастие''], 04.10.2014
# [http://kultura.bg/web/роберт-валзер-сред-безделници-и-мечта/ ''Роберт Валзер: Сред безделници и мечтатели''], 14.11.2014
# [http://kultura.bg/web/уве-тим-гневът-и-младостта/ ''Уве Тим: Гневът и младостта''], 17.12.2014
# [http://kultura.bg/web/волфганг-кьопен-монолози-против-свет/ ''Волфганг Кьопен: Монолози против света''], 28.01.2015
# [http://kultura.bg/web/фердинанд-фон-саар-изкуството-на-нове/ ''Фердинанд фон Саар: Изкуството на новелата''], 09.03.2015
# [http://kultura.bg/web/илзе-айхингер-цветовете-на-надеждата/ ''Илзе Айхингер: Цветовете на надеждата''], 19.04.2015
# [http://kultura.bg/web/гюнтер-валраф-провокация-и-литератур/ ''Гюнтер Валраф: Провокация и литература''], 25.05.2015
# [http://kultura.bg/web/фолкер-браун-живот-под-принуда/ ''Фолкер Браун: Живот под принуда''], 12.06.2015
# [http://kultura.bg/web/херман-ленц-безнадеждно-и-все-пак-розо/ ''Херман Ленц: Безнадеждно и все пак розово''], 10.07.2015
# [http://kultura.bg/web/из-котката-на-сократ/ Из ''„Котката на Сократ“'']. 100 афоризъма, 07.06.2016
# [http://kultura.bg/web/писма-до-един-млад-поет/ ''Райнер Мария Рилке: Писма до един млад поет''], 08.07.2016
# [http://kultura.bg/web/подковаване-на-скакалец/ Из ''„Подковаване на скакалец. Роман в спомени“''], 27.08.2017
# [http://kultura.bg/web/за-димитър-стоевски/ ''За Димитър Стоевски''], 28.07.2018
=== Предговори ===
# ''„Хомо Фабер“ – одисея на „модерния човек“''. В: Макс Фриш, ''Хомо Фабер''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973, 1981
# ''Лицето и маската на „тихия човек“''. В: Макс Фриш, ''Щилер''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978, 1982
# ''Дневник на човешкия и творчески опит''. В: Макс Фриш, ''Дневници''. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
# ''Тунел, извеждащ в бъдещето''. В: Бернхард Келерман, ''Тунелът''. Роман. „Профиздат“, 1980
# ''Зрелостта като младост''. В: Елиас Канети, „Спасеният език. Историята на едно детство“. Спомени. „Народна култура“, 1981
# ''Духовното пространство на австрийския разказ''. В: ''„Австрийски разказвачи“''. Антология. „Народна култура“, 1981
# ''С хумор и строгост''. В: Лион Фойхтвангер, ''Къщата на Зелената улица''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
# ''Кафка и вселената на надеждата''. В: Франц Кафка, ''Преображението''. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
# ''Преображенията на Мартин Валзер''. В: Мартин Валзер, ''Бягащият кон''. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
# ''Поезията край бреговете на Елба''. В: ''Поезия на ГДР – XX век''. Антология. „Народна култура“, 1982
# ''Поетът в епохата на рибите''. В: Йодьон фон Хорват, ''Вечният еснаф''. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
# ''Разказвачът Бертолт Брехт''. В: Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома, том I. „Народна култура“, 1983
# ''До границата на човешкото''. В: ''До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век''. Антология. „БЗНС“, 1983
# ''Бертолт Брехт. Три скици към един портрет''. В: Бертолт Брехт, ''Трофеите на Лукул''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
# ''Рицарят, Смъртта и Дяволът''. В: Фридрих Дюренмат, ''Подозрението''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
# ''Горчивият вкус на свободата''. В: Алфред Андерш, ''Червенокосата''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
# ''Човекът не изчезва през холоцена''. В: Макс Фриш, ''Човекът се появява през холоцена''. Повест. „Народна култура“, 1984
# ''Опити върху тайната на духа''. В: Стефан Цвайг, ''Европейската мисъл''. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
# ''Сън и действителност''. В: Херман Хесе, ''Откраднатият куфар''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
# ''Убийство чрез брак''. В: Гизела Елснер, ''Извън правилата''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1986
# ''Между отчаянието и надеждата''. В: Хайнрих Бьол, ''Джуджето и куклата''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
# ''Опиянението от „новия живот“''. В: Стефан Цвайг, ''В омаята на преображението''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1987
# ''Осъдени на свобода... и отговорност'' В: Алфред Андерш, ''Диана и свирачът на флейта''. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
# ''Началото на пътя''. В: Ерих Мария Ремарк, ''На западния фронт нищо ново. Обратният път''. Романи. „Отечествен фронт“, 1989
# ''Жена с дете на скута''. В: ''„Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката''. Антология. „Профиздат“, 1989
# ''Мъдростта на себеотрицанието''. В: Катя Ман, ''Моите неписани мемоари''. Спомени. „Народна култура“, 1989
# ''Апокалипсисът като комедия''. В: Ханс Магнус Енценсбергер, ''Гибелта на Титаник''. Комедия. „Народна култура“, 1990
# ''Джуджето не иска да порасне''. В: Гюнтер Грас, ''Тенекиеният барабан''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1990
# ''Тероризмът – реалност и литература''. В: Фридрих Кристиан Делиус, ''Заложници в Могадишу''. Роман. „Пигмалион“, 1993
# ''Светът на светлината. Немската поезия през едно хилядолетие''. В: ''„Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век''. Антология. „LiterNet“ 03.09.2005
# ''Флейтата и нощта. Немският разказ през XX век''. В: ''„Сън с флейта“. 130 немски разказа от XX век''. Антология. „LiterNet“, 26.11.2008
# ''Кафка и вселената на надеждата''. В: Франц Кафка, ''В наказателната колония''. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
# ''Между отчаянието и надеждата''. В: Хайнрих Бьол, ''Избрани разкази''. „Ентусиаст“, 2012
=== Съставителства ===
[[
# Бодо Узе, ''Марш през септември''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
# Ерих Кестнер, ''Как не станах екзистенциалист?'' Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
# Райнер Мария Рилке, ''Лирика''. „Народна култура“, 1979
# Макс Фриш, ''Дневници''. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
# Лион Фойхтвангер, ''Къщата на Зелената улица''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
# Франц Кафка, ''Преображението''. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
# Мартин Валзер, ''Бягащият кон''. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
# Йодьон фон Хорват, ''Вечният еснаф''. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
# Бертолт Брехт, ''Трофеите на Лукул''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
# Бертолт Брехт, ''Избрани творби: В 4 т.''. „Народна култура“, 1983
# Кристоф Мекел, ''Хотел за лунатици''. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
# Илзе Айхингер, ''Огледална история''. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985
# Стефан Цвайг, ''Европейската мисъл''. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
# Херман Хесе, ''Откраднатият куфар''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
# Курт Тухолски, ''Интервю със себе си''. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
# Хайнрих Бьол, ''Джуджето и куклата''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
# Алфред Андерш, ''Диана и свирачът на флейта''. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
# Томас Ман, ''Писма''. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988-1989
# Ерих Кестнер, ''Действителен романс''. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
# Франц Кафка, ''В наказателната колония''. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
# Хайнрих Бьол, ''Избрани разкази''. „Ентусиаст“, 2012
=== Преводи ===
# Бертолт Брехт, ''[[Животът на Галилей]]''. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
# Бодо Узе, ''Марш през септември''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
# ''Разкази от много меридиани''. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)
# Ерих Кестнер, ''Как не станах екзистенциалист?'' Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
# ''Хумористични разкази''. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)
# ''Съвременни немски разкази''. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)
# ''Когато войната свърши''. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)
# Фридрих Дюренмат, ''Подозрението''. Роман. „Народна младеж“, 1972
# Ерих Мария Ремарк, ''Живот назаем''. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
# Стефан Цвайг, ''Шахматна новела''. „Медицина и физкултура“, 1973
# Макс Фриш, ''Хомо Фабер''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
# ''Немски морски новели''. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)
# Бертолт Брехт, ''Календарни мъдрости''. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
# ''Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария''. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)
# Макс Фриш, ''Щилер''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
# Макс Фриш, ''Дон Жуан или Любовта към геометрията''. Комедия. „Народна култура“, 1979
# Бертолт Брехт, ''Избрани творби''. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
# Бертолт Брехт, ''Малък органон за театъра''. Студия. „Народна култура“, 1979
# Хенрик Ибсен, ''Майстор Солнес''. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
# ''Смях и болка''. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)
# Елиас Канети, ''Сватба''. Драма. „Народна култура“, 1980
# Бернхард Келерман, ''Тунелът''. Роман. „Профиздат“, 1980 (с [[Огнян Бранков]])
# Йоахим Купш, ''Книга за Хонс''. Роман. „Отечество“, 1980
# Йохан Волфганг Гьоте, ''Избрани творби в осем тома. Том 1''. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)
# Макс Фриш, ''Хомо Фабер''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981
# Лион Фойхтвангер, ''Къщата на Зелената улица''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
# ''100 шедьоври на европейската любовна лирика – XX век''. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
# ''Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария''. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)
# Фридрих Дюренмат, ''Тунелът''. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981
# Макс Фриш, ''Щилер''. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982
# Франц Кафка, ''Преображението''. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
# Мартин Валзер, ''Бягащият кон''. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
# Антология ''„Докато обичам“''. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
# ''Поезия на ГДР – XX век''. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
# Бертолт Брехт, ''Трофеите на Лукул''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
# Фридрих Шилер, ''Избрани творби''. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
# Кристоф Мекел, ''Хотел за лунатици''. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
# Бертолт Брехт, ''Избрани творби в четири тома. Том 1''. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)
# Макс Фриш, ''Човекът се появява през холоцена''. Повест. „Народна култура“, 1984
# Фридрих Дюренмат, ''Подозрението''. Роман. (с ''Обещанието'') „Христо Г. Данов“, 1984
# Ерих Мария Ремарк, ''Живот назаем''. Роман. „Отечествен фронт“, 1985
# Бертолт Брехт, ''Избрани творби в четири тома. Том 4''. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
# Бертолт Брехт, ''Малък органон за театъра''. Студия. „Народна култура“, 1985
# Бертолт Брехт, ''Разпитът на Лукул''. Драма. „Естрада“, 9, 1985
# Петер Хакс, ''Мирът''. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
# Петер Хакс, ''Хубавата Елена''. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
# Херман Хесе, ''Откраднатият куфар''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
# Курт Тухолски, ''Интервю със себе си''. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
# ''И струна и стих''. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
# Щефан Хермлин, ''Балада за дамата Надежда''. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
# Валтер Бенямин, ''Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост''. Студия. В: ''Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец'', „Наука и изкуство“, 1986
# Стефан Цвайг, ''Шахматна новела''. „Народна култура“, 1987
# Хайнрих Бьол, ''Джуджето и куклата''. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
# Алфред Андерш, ''Диана и свирачът на флейта''. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
# Рюдигер фон Мюнер, ''Суматоха в бюргерския дом'' (стихове). В: ''„Старонемски декамерон“'', „Народна култура“, 1988
# Катя Ман, ''Моите неписани мемоари''. „Народна култура“, 1989
# Фридрих Дюренмат, ''Подозрението''. Роман. (със ''Съдията и неговият палач'') „Народна младеж“, 1989
# Валтер Бенямин, ''Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост''. Студия. В: ''Художествена мисъл и културно самосъзнание'', „Наука и изкуство“, 1989
# Ханс Магнус Енценсбергер, ''Гибелта на Титаник''. Комедия. „Народна култура“, 1990
# Херберт Бергер, ''Зли пиеси''. 4 едноактни драми, 1993
# Радка Донел, ''Пасаж на страстта''. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
# Фридрих Кристиан Делиус, ''Заложници в Могадишу''. Роман. „Пигмалион“, 1993
# Макс Фриш, ''Хомо Фабер''. Роман. „Пейо Яворов“, 1995
# Стефан Цвайг, ''Легенда за третия гълъб''. „Пламък“, 2003
# Волфганг Борхерт, ''Писателят''. Есе. „Словото днес“, 2004
# Макс Фриш, ''Дон Жуан''. Есе. „Съвременник“, 2005
# Ерих Кестнер, ''Действителен романс''. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
# Ерих Мария Ремарк, ''Живот назаем''. Роман. „Сиела“, 2009
# Франц Кафка, ''В наказателната колония''. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
# Макс Фриш, ''Щилер''. Роман. „Lege Artis“, 2011
# Макс Фриш, ''Хомо Фабер''. Роман. „Lege Artis“, 2012
# [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/11/10/1942793_stihove_ot_antologiiata_velikite_nemski_poeti_ot_xii/ Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“]. „Дневник“, 10.11.2012
# Хайнрих Бьол, ''Избрани разкази''. „Ентусиаст“, 2012
# Стефан Цвайг, ''Шахматна новела''. „Ентусиаст“, 2013
# Ерих Кестнер, Курт Тухолски, ''Усмивката на Мона Лиза''. Поезия. „Литературен клуб“, 2014
# Франц Кафка, ''Присъдата''. Новели и разкази. (с ''Процесът'') „Изток-Запад“, 2015
# Ерих Кестнер, ''Стъкленият човек''. Разкази. „Книгомания“, 2016
# Райнер Мария Рилке, ''Писма до един млад поет''. „Ерго“, 2016
# Ерих Мария Ремарк, ''Живот назаем''. Роман. „Сиела“, 2018
# Лион Фойхтвангер, ''Смъртта на Нерон''. Разкази и новели. „Колибри“, 2018
==== Театрални постановки ====
[[
* 1964: Бертолт Брехт, ''Животът на Галилей''. Театър „Сълза и смях“, София
* 1979: Макс Фриш, ''Дон Жуан или Любовта към геометрията''. Театър „Сълза и смях“, София
* 1980: Хенрик Ибсен, ''Майстор Солнес''. Национален академичен театър „Иван Вазов“, София
* 1985: Бертолт Брехт, ''Разпитът на Лукул''. „Естрада“, София
* 1985: Петер Хакс, ''Мирът''. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
* 1986: Петер Хакс, ''Хубавата Елена''. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
* 1987: Елиас Канети, ''Сватба''. „Държавен сатиричен театър“, София
* 1992: Елиас Канети, ''Сватба''. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
* 2009: Елиас Канети, ''Сватба''. Театрален департамент на „Нов Български Университет“, София
* 2010: Макс Фриш, ''Дон Жуан или Любовта към геометрията''. Драматичен Театър „Гео Милев“, Стара Загора
==== Писатели в превод на Венцеслав Константинов: ====
| |||