Разлика между версии на „Сидхарта Гаутама Буда“

Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, като дава обет никога да не стане, докато не намери истината, водеща до просветление<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref>. Каундиня и останалите четирима спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref>. Според някои писания, това се случва приблизително на петия лунен месец, докато според други, това става на дванадесетия лунен месец. От този момент, Гаутама е бил известен на последователите си като '''Буда''' или „'''Пробуденият'''“ („Буда“ също така понякога се превежда и като „Просветленият“). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или „Пробуденият от клана Шакя.“
 
Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като „Четирите Благородни Истини“,<ref name="basicteaching">[http://online.sfsu.edu/~rone/Buddhism/footsteps.htm The Basic Teaching of Buddha]</ref> които са сърцето на будисткото учение. Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или нирвана се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или „замърсяванията“ (килесиклеси)<ref name="basicteaching"/>. [[Нирвана]] също се счита за „края на света“, в който не остават никаква лична идентичност или граници на ума. В такова състояние, съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда.
 
В съзнанието си Буда (Просветленият) бил преминал отвъд познатия ни триизмерен свят на сетивата. Блаженият бил извървял своя път до четвъртото измерение на съзнанието, където Вселената на отделните неща се била трансформирала в Абсолютната вселена на Целостта. Там всяко нещо изгубвало обичайния си вид и приемало форма на течна радост. Никакви мисли не достигали до там, затова Буда я нарекъл [[шуня]], Великата Пустота.<ref name=":0" />
След пробуждането си Буда среща двама търговци на име Тапуса и Бхалика, които стават неговите първи светски ученици. Както изглежда на всеки от тях са дадени кичури от косата на Буда, които сега се твърди, че се съхраняват като мощи в храма Шве Дагон в Рангун, Бирма. Буда планирал да посети Ашита и някогашните си учители, Алара Камара и Удака Рамапутра, за да обясни своите открития, но те вече били починали.
 
Тогава той посетил Еленовия парк близо до [[Варанаси]] (Бенарес) в Северна Индия, където той пуснал в движение това, което будистите наричат [[Дхармачакра|Колелото на Дарма]] при провеждането на първата си проповед на петимата си спътници с които той търси просветление. Заедно с него те образували за първата [[сангха|санга]]:, или групата от будистки монаси.
 
Всичките пет най-първи ученици на Буда станали [[архат]]и и в рамките на два месеца с приемането на будизма от Яса и петдесет и четири от неговите приятели, броят на тези архати се разказва, че нараства до 60. Последвало и приемането на будизма от трите братя на име Касапа и от техните съответно 200, 300 до 500 известни ученици. Така санга набъбнала до над 1000 души.
=== Пътешествия и учение ===
[[File:TheBuddhaAndVajrapaniGandhara2ndCentury.jpg|thumb|upright|Буда със своя защитник [[Ваджрапани]], Гандхара, 2 в.н.е. Музей на Азиатското изкуство на Кунст]]
През останалите 45 години от живота си Буда пътувал из [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]], което сега е [[Утар Прадеш]], [[Бихар]] и Южен [[Непал]], преподавайки на широк спектър от хора: от благородници до далити улични чистачи, убийци като Ангулимала и канибали като Алавака. От самото начало будизмът е еднакво отворен за всички раси и класи и няма кастова структура, което е правило в хиндуизма. Въпреки, че езика на Буда остава неизвестен, е много вероятно той да е преподавал на един и повече различни езика тясно свързани със средните индо-арийски диалекти, от които [[пали]] може да бъде стандартизиран.
 
Сангха пътувала из целия индийски субконтинент, излагайки учението на Дхарма. Това продължило цяла година освен през четирите месеца на дъждовния сезон васана, когато аскети от всички религии рядко пътували. Една от причините за това била, че било по-трудно да се пътува без да се причини вреда на животинския свят. По това време на годината сангха общността се оттегля в манастири, обществени паркове или гори, където хората идват при нея.
 
Първата васана дъждовен сезон бил във [[Варанаси]], когато се създава сангха. След това, Буда спазил обещанието си да пътува до Раджагаха, столицата на Магадха, за да посети крал Бимбисара. По време на това посещение [[Шарипутра]] и [[Маудгаляяна]] приемат будистката вяра от един от първите пет ученика на Буда на име Асаджи, а след това се превръщат в двамата най-изтъкнати последователи на Буда. Буда прекарва следващите три сезона във Банановата горичка на манастира Велувана в Раджагаха столицата на Магадха.
 
След като научава за пробуждането на сина си, цар Судходана изпраща периодично по десет делегации, молейки го да се върне в [[Кипалавасту|Капилавасту]]. От първите девет пъти делегатите не предават посланието и вместо това се пресъедняват към сангха общността и стават архати. Едва десетата делегация, водена от Калудайи, който е приятелят на Буда от детските му години (който също ставастанал архат), успява да предаде съобщението.
 
Сега две години след пробуждането си, Буда се съгласил да се върне и прави двумесечно пътуване пеш до КипалавастуКапилавасту, като отиваше да преподава учението за Дхарма. При завръщането си, царският дворец подготвя обяд, но общността на сангха си прави кръг за милостиня в КипалавастуКапилавасту. Като чул това, Судходана приближил сина си Буда, казвайки:
 
{{quote|„Нашето потекло е на войни Махамасата, и нито един войн не е отишъл да търси милостиня“}}
Буда отговорил:
 
{{quote|„Това не е обичаят на царското ти потекло. Но това е обичаят на моето Буда потекло. Няколко хиляди Буди са преминали така, търсейки милостиня“}}
 
Будистки текстове казват, че Судходана поканва сангха в двореца за хранене, последвано от разговор за дхарма. След това Судходана става сотопана. По време на посещението, много от членовете на кралското семейство се присъединяват към сангха.
разговор за дхарма. След това Судходана става сотопана. По време на посещението, много от членовете на кралското семейство се присъединяват към сангха.
 
Братовчедите на Буда [[Ананда]] и Анурудха се превръщат в двама от петте му главни ученици. На седемгодишна възраст, неговият син Рахула също се присъединява към общността и се превръща в един от десетте му главни ученици. Неговият полубрат Нанда също се присъединява и става архат.
В петия васана, Буда бил отседнал в Махавана, близо до Весали, когато чува новината за предстояща смърт на баща му. Буда се казва, че е отишъл при Судходана и преподавал Дхарма, след което баща му става архат.
 
Смъртта на царя и кремацията е да провокира създаването на орден от монахини. Будистки текстове отбелязват, че Буда не бил склонен да ръкополага жени. За пример, приемната му майка Маха Паджапати се приближила до него, искайки да се присъедини към сангха, но той и&#768;ѝ отказва. Обаче Маха Паджапати е толкова погълната от пътя на пробуждането, че тя води група от царски сакиянски и колиянски дами, който проследяват сангхата на дългия и&#768;ѝ път до Раджагаха. С течение на времето, след като Ананда подкрепя каузата им, Буда преразглежда решението си и пет години след формирането на сангха, се съгласява за ръкополагането на жени като монахини. Той се аргументира с това, че мъже и жени имат еднаква способност за духовно събуждане. Но Буда дава на жените да следват допълнителни правила ([[Виная]]).
 
=== Опити за убийство ===
Според колоритни легенди, даже по времето на живота на Буда сангха не е извън раздор и несъгласие. Например, Девадата - братовчед на Гаутама, който станал монах, но не и архат - повече от веднъж се опитал да го убие.
 
Както се твърди първоначално, Девадата често се опитвал да разклати доверието в Буда. Според историята в един от случаите Девадата дори помолил Буда да стои настрана и да го остави да ръководи сангха общността. Когато това се провалило, той е обвинен в това, че три пъти се е опитал да убие учителя си. Първият опит е при участването му в наемането на група стрелци, които да стрелят по пробудения. Вместо това при срещата им с Буда те поставили на земята своите лъкове и станали негови ученици. При втория опит Девадата участвал в търкалянето на камък надолу по хълм. Този камък обаче ударил друг камък и се раздробил като само докоснал леко крака на Буда. При третия опит Девадата напил слон и го пуснал на свобода, но тази хитрост също не успяла.
 
След липсата на успех за убийство, Девадата се опитал да създаде разкол в сангхата чрез предлагане на допълнителни ограничения върху Виная. Когато Буда отново надделял, Девадата създал отцепническа група. Първоначално той успява да промени някои от бхикшу, но Ширапутра и Мадгаляяна излагат учението на Дхарма толкова ефективно, че отцепилите се бхикшу били спечелени обратно.
[[File:Astasahasrika Prajnaparamita Buddha Parinirvana.jpeg|thumb|200px|Влизането на Буда в Паринирвана. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период]]
[[File:EndAscetism.JPG|thumb|200px|Споделянето на мощите на Буда, Дзенйомецу храм-музей, Токио]]
Според Махапаринибана Сута на Пали канона на 80-годишна възраст Буда обявява, че скоро той ще достигне Паринирвана, или крайното състояние на безсмъртие, и че ще изостави земното си тяло. След това Буда изяжда последната си храна, която той е получил като дар от ковач на име Кунда. ПадаПаднал бурнотежко болен, Буда инструктира помощникът си [[Ананда]] да убеди Кунда, че храната, изядена в негово място, няма нищо общо със смъртта на Буда и че неговото хранене ще бъде източник на голяма заслуга, тъй като е последното ядене за Буда<ref>[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/dn/dn.16.1-6.vaji.html Maha-parinibbana Sutta] ([[Digha Nikaya|DN]] 16), verse 56</ref> . Метанандо и вон Хунибер твърдят, че Буда е починал от мезентериален инфаркт, симптом на старостта, а не от хранително отравяне. Точното съдържание на последното хранене на Буда не е ясно, въпреки различните писмени писания и двусмисленост над превода на някои от съществените термини; [[Тхеравада]] традиция по принцип смята, че на Буда е било предложено някакъв вид свинско месо, а традицията на [[Махаяна]] смята, че Буда е консумирал някакъв вид трюфел или други гъби. Тези твърдения могат да отразят различните традиционни възгледи относно будисткото вегетарианство и предписанията за монаси и монахини.
вегетарианство и предписанията за монаси и монахини.
 
Ананда протестира относно решението на Буда да влезе в Паринирвана в изоставените джунглите на Кушинара (днешен Кушинагар, [[Индия]]) на царството Малла. Буда, обаче, напомня на [[Ананда]] как Кушинара някога е била земя, управлявана от царя на въртящото се праведно колело, което отеквала с радост:
 
{{quote|''44.'' Кушавати, Ананда, отеквало непрестанно ден и нощ с десет звуци – приветствие на слонове, цвилене на коне, тропот от колесници, биене на барабани и барабанчета, музика и песни, наздравици, ръкопляскания с ръце, а виковете на " Яжте, пийте и се веселете!"}}
 
Буда после пита всички съпътстващи бхикшу да изяснят всякакви съмнения или въпроси, които имали. Те нямали нито едно. Според будистките писания, той накрая влезевлиза в Паринирвана. Последните думи на Буда се съобщава, че са били: „всички„Всички съставни неща отминават. Стремете се към собственото си освобождение с усърдиеусърдие“. Тялото му е кремирано и мощите са били поставени в паметници или ступи, някои от които се вярва, че са оцелели и до днес. Например, Храмът на зъба или „Далада Малигава“ в Шри Ланка е мястото, където някои вярват, че се пази реликва от десния зъб на Буда.
 
Според исторически хроники на канона Пали на Шри Ланка, Дипавамса и Махавамса, коронацията на Ашока е 218 години след смъртта на Буда. Според две текстови записки на китайски (十八 部 论 и 部 执 异 论), коронацията на [[Ашока]] е 116 години след смъртта на Буда. Затова моментът на преминаване на Буда е или 486 г. пр.н.е. според на Тхеравада записки или 383 г. пр.н.е. в съответствие със записки на Махаяна. Въпреки това, традиционно действителната дата се приема като датата на смъртта на Буда в Тхеравада страните е 544 или 543 г. пр.н.е., защото царуването на Ашока традиционно се изчислява на около 60 години по-рано, отколкото сегашните прогнози.
 
Махакасяпа е избран от сангха да бъде председател на Първия Будистки Съвет, с главните двама ученици [[Маудгаляяна]] и [[Шарипутра]], които умират преди Буда.
[[Маудгаляяна]] и [[Шарипутра]], които умират преди Буда.
 
== Физически характеристики ==
Някои от основите на будизма, отнасящи се за Гаутама Буда са:
*[[Четирите Благородни Истини]]: страданието е неделима част от съществуването, корена на страданието е чувствеността, придобиване на идентичност и унищожение, че страданието може да бъде прекратено и че следвайки [[Благородният Осмократен Път|Благородния Осмократен Пъ]]т е средство за прекратяване на страданието.
*[[Благородният Осмократен Път]]: правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна концентрацияосъзнатост и правилна медитация.
*[[Пратитясамутпада|Зависим произход]]: ума създава страданието като естествен продукт на сложен процес.
*Отхвърляне на непогрешимостта на общоприетите писания: „Ученията не трябва да се приемат освен, ако те не преминат през нашия житейски опит и се оценят от мъдрите хора“. Виж Калама сутра за подробности.
5

редакции