Абдул Хамид II: Разлика между версии

| починал-място=[[Истанбул]], [[Османска империя]]

}}

'''Абдул Хамид II''' (арабски:عبد الحميد الثاني) е 34-ият султан на [[Османска империя|Османската империя]] ([[1876]] – [[1909]]).

 

След неуспеха на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] Османската империя претърпява поражение в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]] – [[1878]] г., при което империята губи България с подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.).

 

 

В началото на [[1878]] г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до [[1908]] година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ([[1903]] г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През [[1905]] г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана.