Костурски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Sashko1999 (б.), към версия на Kerberizer Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|българския диалект|гръцкия|Костурски говор (гръцки)}}
[[Файл:Macedonian Slavic dialects.png|мини|300п|{{легенда|#DBC985|Костурският диалект на картата на македонските говори.}}]]
'''Костурският говор''' е [[български език|български]] говор, принадлежащ към [[западни български говори|западните]] [[българска диалектология|български диалекти]]. Името му идва от
Костурският е най-югозападният български говор. Към 1912 година е говорен от населението в около сто селища в областите [[Кореща]], [[Нестрамкол]], [[Пополе]] и [[Костенария]], разположени днес на територията на [[Гърция|гръцките]] номи [[Костур (ном)|Костур]] (Кастория) и отчасти [[Лерин (ном)|Лерин]] (Флорина). Между 1912 и 1949 година значителна част от носителите на говора емигрират в [[България]] и [[Югославия]]. Днес говорът е силно повлиян от [[гръцки език|гръцкия език]] и е в процес на изчезване.
Line 11 ⟶ 12:
Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е [[Жервени]].<ref name="Notes on the Dialect of Zhèrveni.114">{{cite book |title= Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2 |last= Koroloff|first= Larry Labro|authorlink= Лабро Королов|coauthors= |year= 2012|publisher= |location= |isbn= |pages= 114|url= http://slovene.ru/2012_2_Koroloff.pdf|accessdate=2015-01-03}}</ref> Тази особеност обаче се среща и в някои селища в най-южната част на Костурско като [[Нестрам]] и в [[Костенарията]] ([[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]], [[Осничани|Сничени]], [[Жужелци]] и други).<ref name="Костурският говор.28">{{cite book |title= Костурският говор |last= Шклифов|first= Благой|authorlink= Благой Шклифов|coauthors= |year= 1973|publisher= |location= София|isbn= |pages= 28|url= |accessdate=}}</ref>
== Характеристики ==
* Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията '''ън''', '''ъм''' и '''ен''', '''ем''' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|{{кирилица|ѫ}}]] и [[малък юс|{{кирилица|ѧ}}]] - ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е '''ъ''', '''â''' (лабиално а) и '''ô''' (широко о) - ''мъ̀ка'', ''ръ̀ка'', ''път'', ''мồка'' ;''пôт'', ''мâка'', ''пâт''.
* Съчетание '''шч''' и съгласна '''ж''' или по-рядко '''ждж''' на мястото на праславянските '''*tj''' '''*dj''' - ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.
Line 24 ⟶ 25:
* Глаголите от първо и второ спрежение имат окончание'' -а'' за първо лице, сегашно време - ''но̀са'', ''сѐйа''.
== Литература ==
* [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski Стойко Стойков за Костурския говор (Българска диалектология, С. 2002, с. 181-182)].
* [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошки опис на говорот на село Тиолишча (Костурско). Прилози МАНУ, 4, 1979, №2, 5-16.
| |||