Александър I Караджорджевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Носители на Ордена на Светия Гроб Господен, ползвайки HotCat |
м без запетая между месец и година; козметични промени |
||
Ред 13:
| кръщене=
| роден=[[16 декември]] [[1888]] г.
| място на раждане=[[Цетине]], [[
| място на смъртта=[[Марсилия]], {{флагче|Франция}} [[Франция]]
| погребан=
Ред 27:
== Детство ==
Александър Караджорджевич е роден в [[Цетине]], [[Черна гора]] през декември
Александър прекарва цялото си детство в Черна гора. През 1910 г. едва не умира от стомашен [[Коремен тиф|тиф]], поради което до края на живота си продължава да изпитва проблеми със стомаха си. След като завършва в Женева, продължава обучението си в [[Санкт Петербург]], [[Русия]], но прекъсва обучението си и се завръща в родината си. Александър не е прекият престолонаследник на трона, но неговият по-голям брат Георги /Джордже/ е считан от повечето политически партии за неподходящ. След два скандала /при единия от които през 1909 г. принц Георги /Джордже/ удря човек от прислугата си, който по-късно умира от удара/ е принуден да се оттегли в полза на брат си Александър.
Ред 41:
== Крал на Югославия ==
На 1 декември 1918 г. в предварително разиграна сцена, Александър приема делегация
През 1921 г., след смъртта на баща му Петър I Сръбски, Александър наследява трона на Кралството на сърби, хървати и словенци. Още от образуването си Кралството е наричано разговорно в цяла Европа като [[Кралство Югославия]].
На 6 януари 1929 г., като отговор на разразила се политическа криза и в резултат на убийството на Степан Радич, крал Александър отменя конституцията, разпуска парламента и обявява лична диктатура, останала в историята като 6-то януарската диктатура. Той също сменя официалното име на държавата на Кралство Югославия и променя териториалното делене на страна от 33 области на 9 бановини. През месец октомври прави опит да изхвърли от употреба /чрез официален декрет/ използването на [[кирилица]]та и да я замени с [[латиница]].
През 1931 г. Александър обявява новата конституция на кралството. Тя концентрира огромна власт в ръцете на краля и дава право само на мъжете да участват в изборите. Като резултат от провежданата политика по време на изборите отпада тайната на вота, а върху публичното пространство непрекъснато е осъществяван натиск за гласуване в полза на кралската партия. Нещо повече, кралят дори лично назначава половината от сенаторите от горната камара на сръбския парламент и един закон може да влезе в сила само след личното му одобрение от Александър I.
Ред 51:
== Убийство ==
{{основна|Марсилски атентат}}
[[
Тъй като трима от членовете на фамилията му умират във вторник, Александър отказва да участва в каквито и да e публични прояви през този ден от седмицата. Във вторник, 9 октомври 1934 г., обаче той няма избор и пристига на официално посещение в Марсилия, с цел да се заздрави съюзът между Югославия и Третата Френска република. Докато обаче се вози в колата, заедно с френския министър на външните работи [[Луи Барту]], [[Владо Черноземски]], революционер от [[ВМРО]] излиза на улицата и застрелва краля и шофьора. Това е едно от първите покушения записано на филм; изстрелът е произведен директно срещу снимащия, който е само на метър-два от Черноземски. На записа не се вижда самото [[убийство]], а само последствията - тялото на шофьора /убит на място/ засяда на спирачките, което позволява да се заснемат последните минути на сръбския крал.
| |||