|
Лазар Поптрайков възпява битката в поемата „Локвата и Виняри“, написана на книжовен [[български език]] с малко примеси на [[костурски говор|костурски диалект]].<ref name="Drugo">Друговац М. Историја на македонската книжевност: ХХ век, „Мисла“, Скопје, 1990, стр. 62-64.</ref><ref>Конески, Блаже. Коментар кон преводот на поемата на Лазар Поп Трајков. Предговор към издание на македонски книжовен език: Поп Трајков Л., ''Локвата и Вињари'', Библиоетека „Современост“, Кн. 49, Скопје, 1979.</ref>
{|
|-
| valign="top" |
{| class="wikitable"
! colspan="6" | Жертви на ВМОРО
|-
|| Георги Влашето ||[[Дъмбени]]<ref name="Лазо"/>
|-
|}
|
{| style="border: 1px solid lightgray; width: 47em; margin-left: 5em; padding: 2em; float: left;"
|-
| colspan="2" style="text-align: center; padding: 1em;" |
'''<big>„Локвата“ и „Виняри“</big><br>(31 май 1903 година)'''
|-
| valign="top" style="padding: 1em;" |
Пакъ при васъ ида върхове стръмни,<br>
върхове на планини безводни,<br>
да видя вашитѣ къмъне кръвни,<br>
багрени съ кръвьта на момци народни.<br>
<br>
Нека останатъ спомени тежки,<br>
дето загина храбриятъ войвода,<br>
де цѣла чета крепѣше мѫжки<br>
боя ужасенъ зарадъ свобода.<br>
<br>
Блазе на васъ присои прохладни,<br>
че следъ години петь стотинъ страдни<br>
чухте гласа на пушки гръмовни,<br>
вика юнашки, пѣсни бунтовни.<br>
<br>
Вие сте честити, че васъ пробуди<br>
на щиковетѣ дрънкане остро<br>
и гръмко ура, а турчинъ зачуди<br>
на младъ войвода команда проста.<br>
<br>
Тукъ не отдавна турска потера<br>
чакахме съ радость да я пребиемъ,<br>
че можемъ, кога щемъ, да я издебнемъ,<br>
и не да се криемъ, а да се биемъ.<br>
<br>
Не бѣше още отъ сънъ станала<br>
младата чета, низъ долинитѣ<br>
не бѣше още слънце пекнало,<br>
залпове стрѣскагъ<ref>Отпечатано по тоя начин в „{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1929 | month = май | title = Предъ лика на отрѣзаната глава на Лазаръ попъ Трайковъ | journal = Илюстрация Илинденъ | volume = Книга 6 | issue = 16 | pages = 8 | doi = | id = | url = http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1928-1929.pdf?sequence=14&isAllowed=y | format = | accessdate = }}“</ref> височинитѣ.<br>
<br>
Нашитѣ предни стражи гръмнаха,<br>
купове турци предъ тѣхъ паднаха;<br>
залпъ и ура на чета весела<br>
пусна въ уплаха ордата цѣла.<br>
<br>
Скоро се огънь силенъ отвори<br>
между комити, чада достойни,<br>
що ги животътъ безстрашни стори,<br>
и между проклети турци безбройни.<br>
<br>
„Удряйте право, храбри момчета,<br>
келяви турци и арнаути!“ —<br>
викаше вкупомъ цѣлата чета,<br>
отъ тежка сила безъ да се смути.<br>
<br>
Жадна за мъсть четата сгѫстена,<br>
хвърля куршуми и думи злокобни:<br>
„долу тиранство! живѣй свободна,<br>
Македонио мила, земя свещена!“...<br>
<br>
Четири часа лѣтни горещи,<br>
ревътъ планински, трѫбитѣ бойни,<br>
залпове грозни, силни и чести,<br>
слѣха се въ едно съ ека усойни.
| style="padding: 1em;" |
Въ турско мнозинство не се бележи<br>
падане често на мъртви аскери.<br>
Тълпи нападатъ на тѣзъ младежи,<br>
що ке отидатъ безъ време жертви.<br>
<br>
Явно угроза виждатъ наблизко,<br>
че турски сили тѣхъ ги завъртватъ,<br>
но горди момци не падатъ низко<br>
и крачка назадъ не се помръдватъ.<br>
<br>
Ей кръвь юнашка, луда, червена,<br>
ти не се ли жаляшъ, като се сипешъ<br>
низъ тази росна трева зелена?<br>
Що те накарва силно да кипешъ?<br>
<br>
Отъ единъ само куршумъ бездушенъ,<br>
който смърть носи въ пѫтя бездушенъ,<br>
кръвь буйна, ти, що въ жили клокотишъ,<br>
въ мразна пихтия ти ще се сплотишъ.<br>
<br>
И колко надежди, блѣнове сладки,<br>
колко мечтания, чувства благатки<br>
въ тази пихтия ще да се вковатъ<br>
и нѣма нивга да се подновятъ!...<br>
<br>
Ето единъ следъ други пронизани<br>
падатъ катъ круши тѣла младежки.<br>
Дивно! Безъ трепетъ, безъ отчаяние<br>
зиматъ юнашки пози мъртвешки.<br>
<br>
Всрѣдъ тѣзъ гърмежи страшни, нечетни,<br>
гласна команда смисъль си нѣма:<br>
„стига момчета, вий отстѫпете<br>
предъ несравнено сила голѣма“.<br>
<br>
Гинатъ юнаци тамъ по мѣстата —<br>
по дългъ другари, сѫдба игрива;<br>
мратъ съ усмивки сладки въ устата,<br>
на пукъ на врага, що ги пребива.<br>
<br>
Паднаха съ доблесть всички четници<br>
на храбрия Дичо въ своитѣ позиции;<br>
мъртвитѣ и раненитѣ люто<br>
търпятъ мѫчение турско нечуто.<br>
<br>
А пакъ мнозина леко ранени,<br>
жадни за вода, въ поть изпотени,<br>
съ пѣсни и псувни скоро отстѫпватъ,<br>
„Виняри“ хващатъ да се закрепватъ.<br>
<br>
Раненъ единъ въ рѫка треперяща,<br>
самъ се отъ боя бавно завръща.<br>
Градъ отъ куршуми, люти, игриви,<br>
не му смущаватъ ходъ горделиви.<br>
<br>
'''Лазаръ попъ Трайковъ.'''
|-
|}
|-
|}
| 