Втора битка при Аламейн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м без запетая между месец и година; козметични промени
Ред 3:
|конфликт = [[Втора световна война]], Северноафриканска кампания
|картинка = Image:El Alamein 1942 - British infantry.jpg
|описание = 24 октомври, 1942 година. Фотография показваща австралийски войници в атака, организира от британския военен фотограф сержант Лен Четуин.
|период = [[23 октомври]]–[[3 ноември]], [[1942]]
|място = [[Аламейн]], [[Египет]]
|причина =
Ред 10:
|територия =
|резултат = Решителна победа на съюзниците
|страна1 = Британската 8-ма армия:<br>[[ImageФайл:Flag of the United Kingdom.svg|22px]] [[Англия]]<br>[[ImageФайл:Flag of Australia.svg|22px]] [[Австралия]]<br>[[ImageФайл:Flag of New Zealand.svg|22px]] [[Нова Зеландия]]<br>[[ImageФайл:Flag of South Africa (1928-1994).svg|22px]] [[Република Южна Африка]]<br>[[ImageФайл:Flag_of_Imperial_India.svg|22px]] [[Индия]]<br>[[ImageФайл:Flag of Free France 1940-1944.svg|22px]] [[Франция]]<br>[[ImageФайл:State_Flag_of_Greece_(1863-1924_and_1935-1970).svg|22px]] [[Гърция]]
|страна2 = [[Танкова армия Африка]]:<br>[[ImageФайл:Flag_of_Germany_1933.svg|22px]] [[Нацистка Германия]]<br>[[ImageФайл:Flag_of_Italy_%281861-1946%29_crowned.svg|22px]] [[Италия]]
|командир1 = [[ImageФайл:Flag of the United Kingdom.svg|22px]] [[Харолд Алекзандър]]<br/>[[ImageФайл:Flag of the United Kingdom.svg|22px]] [[Бърнард Монтгомъри]]
|командир2 = [[ImageФайл:Flag_of_Germany_1933.svg|22px]] [[Ервин Ромел]]<br/>[[ImageФайл:Flag_of_Germany_1933.svg|22px]] [[Георг Щуме]]<br/>[[ImageФайл:Flag_of_Italy_%281861-1946%29_crowned.svg|22px]] [[Еторе Бастико]]
|сила1 = 220,000 войника<br/>1,100 танка<ref name="Buffetaut">Buffetaut, Yves(1995);''Operation Supercharge-La seconde bataille d'El Alamein''; Histoire Et Collections</ref><br/>750 самолета (530 в бойна готовност)
|сила2 = 116,000 войника<ref name="Buffetaut" /><br/>559 танка<ref name="CARVER">{{cite book| last=Carver| first=Michael| date=1962| title= El Alamein| publisher=Wordsworth Editions| isbn=1-84022-220-4}}</ref><br/>275 германски (150 в бойна готовност) и 400 италиански (200 в бойна готовност)
Ред 45:
 
== Планът на Оста ==
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 001.png|thumbмини|250px|Разположение на силите в навечерието на битката]]
С провала на офанзивата при [[Битка при Алам Халфа|Алам Халфа]] силите на Оста са сериозно изчерпани. Германската и италианската армии са прекалено разпръснати и изтощени, и разчитат на пленените от Съюзниците продоволствия и снаряжение. През август Ромел все още има преимущество в хора и материали. Това бързо се обръща след като получава малобройни подкрепления, за разлика от британските части, които получават войници и екипировка от [[Англия]], [[Индия]], [[Австралия]] и известно количество танкове и камиони от [[САЩ]]. Ромел продължава да моли за подкрепления, но основната цел на германската военна машина е насочена към Източния фронт и много малко доставки стигат до Северна Африка.
 
Ред 54:
Ромел редува германски и италиански пехотни част в челните линии. Резервите му се състоят от две германски танкови дивизии и една моторизирана пехотна дивизия, и еквивалентни италиански части от същия вид. Тъй като съюзническите мерки за заблуда объркват силите на Оста за посоката на атаката, те се разпръснати по целия фронт. Това ще забави тяхната концентрация срещу съюзническата атака и ще ги принуди да изразходват големи количества гориво, което недостига на Ромел.
 
== Военни действия ==
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 002.png|thumbмини|250px|Атаката ан съюзническите сили: 22:00, 23 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 003.png|thumbмини|250px|Контраатака на танковите дивизии на Оста: 18:00, 24 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 004.png|thumbмини|250px|Опит на съюзниците за пробив: нощта на 25 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 005.png|thumbмини|250px|Контраатака на Оста и атака от страна на 9-та австралийска дивизия: следобяда на 25 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 006.png|thumbмини|250px|Фолгорската парашутна дивизия атакува от три позиции: 22:30, 25 октомври до 3:00, 26 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 007.png|thumbмини|250px|Напредък на Съюзниците - 51-ва планинска дивизия превзема хребета Кидни - бронетанкова дивизия Литорио контраатакува: 17:00 26 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 008.png|thumbмини|250px|И двете страни се прегрупират: нощта на 26 октомври до 27 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 009.png|thumbмини|250px|Оста не успява да си върне хребета Кидни: 8:00 27 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 010.png|thumbмини|250px|Съюзниците се опитват да изтласкат дивизия Тренто: 28 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 011.png|thumbмини|250px|Ромел прегрупира своите части: 29 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 012.png|thumbмини|250px|Операция Суперчардж започва - 9-та австралийска не успява да извърши пробив: 23:00, 31 октомври]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 013.png|thumbмини|250px|Танкова битка при Тел ел Акакир: 9:00, 2 ноември; Силите на Оста започват отстъпление: 22:00, 2 ноември]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 014.png|thumbмини|250px|Силите на Оста започват подготовка за отстъпление: 3 ноември]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 015.png|thumbмини|250px|Силите на Оста спират отстъплението си: 3 ноември]]
[[FileФайл:2 Battle of El Alamein 016.png|thumbмини|250px|Съюзническите сили извършват пробив: 7:00, 4 ноември; Дивизиите Тренто, Болоня и Ариете са унищожени - Силите на Оста отстъпват]]
 
Битката при Аламейн обикновено се разделя на пет фази, включващи начало на битката (23-24 октомври), застой (24-25 октомври), контраатака (26-28 октомври), Операция Суперчардж (1-2 ноември) и край на битката (3-7 ноември). Периода между 29 и 30 октомври не е включен, тъй като това време се използва от двете страни за прегрупиране на войските.
 
=== Фаза 1: Начало на битката ===
 
Операция Лайтфут започва в чистата, ясна вечер на 23 октомври с артилерийски обстрел. Той е внимателно планиран, така че изстреляните от всички 882 оръдия от полевата и средната артилерия снаряди да се взривят едновременно по дългата 40 мили фронтова линия.<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 308</ref> Обстрелът продължава пет и половина часа и до края му всяко оръдие изстрелва около 600 снаряда. През този период от време 125 тона снаряди падат върху позициите на противника.
Ред 83:
В 22:00 часа пехотата на 30-ти корпус започва настъпление. Целта е линията, където се намират най-укрепените позиции на противника. Щом пехотата достига първите минни полета сапьорите се предвижват, за да започнат изграждането на проход за танковете. Към 2:00 часа първите от 500 танка тръгват напред. До 4:00 часа челните танкове са в минното поле, където те вдигат толкова прах, че видимостта намалява рязко. Започва да се образува задръстване, след като танковете не могат да преминат.
 
=== Фаза 2: Застой ===
 
Сутринта на [[24 октомври]], събота, носи неприятности за германския щаб. Точността на артилерийския бараж унищожава германските комуникации, а [[Георг Щуме]], който командва силите на Оста в отсъствието на Ромел, умира от сърдечен удар. Временното командването поема генерал [[Вилхелм фон Тома]].
Ред 93:
Докато австралийците се бият с 15-та танкова, планинската дивизия, вляво от тях, започва първата битка между танкове и пехота при Аламейн. Тя продължава два дни и е съпроводена с много жертви, но в края Съюзниците държат хребета Кидни.
 
'''''Неделя, 25 октомври, 1942 година'''''
 
Първоначалната атака приключва в неделя. И двете армии водят боеве без прекъсване в продължение на два дни. Съюзниците преминават през минните полета на запад и осъществяват проникване с дълбочина 5 мили и ширина 6 мили. Те са заели позиции на хребета Митерия на югоизток, но в същото време силите на Оста са здраво окопани в по-голямата част от първоначалните си позиции и битката там е в застой. Генерал Монтгомъри нарежда спиране на бойните действия на юг, евакуация на хребета Митерия и насочване на войските в посока север към морето. Бойното поле ще се концентрира при Кидни и Тел ел Еиса до осъществяване на пробив.
Ред 101:
Докато 51-ва бригада води боеве в района на Кидни, австралийците атакуват кота 29, артилерийски наблюдателен пункт на Оста с височина 20 фута намиращ се на югозапад от Тел ел Еиса. Това е ново настъпление насочено на север, което Монгомъри обмисля по-рано същия ден. То е сцена на разгорещени битки в следващите дни. 26-та австралийска бригада атакува в полунощ. Военно въздушните сили пускат 115 тона бомби и съюзниците превземат позицията и вземат 240 пленници. Боевете продължават в този район и през следващата седмица, тъй като Оста се опитва да си върне този хълм, който е от голямо значение за тяхната защита.
 
=== Фаза 3: Контраатака ===
'''''Понеделник, 26 октомври, 1942 година'''''
 
Ромел се завръща в [[Северна Африка]] през вечерта на 25 октомври и незабавно започва да преценява битката. Той открива, че италианската дивизия Тренто е загубила половината си пехота, 164-та лека дивизия е загубила два батальона, по-голямата част от другите групи са с намалена численост, всички войници са с намалени порциони, множество болни и цялата армия има достатъчно гориво за три дни.
Ред 112:
В полза на британците се оказва потапянето на танкера ''Прозерпина'' при [[Тобрук]] от британските военновъздушни сили, който е последната надежда на Ромел за получаване на гориво.
 
'''''Вторник, 27 октомври, 1942 година'''''
 
До този момент основната битка се концентрира около Тел ел Акакир и хребета Кидни. 2-ри батальон, стрелкова бригада, принадлежащ към британската 1-ва бронетанкова дивизия, се намира на позиция с кодово име '''Снайп''', на югозапад от Кидни. Съпротивата при Снайп е легендарен епизод от битката при Аламейн. Филипс, в своите записки '''Аламейн''':
Ред 120:
Минохвъргачките и оръдията на германците не спират през целия ден. Около 16:00 британски танкове по погрешка откриват огън по собствените си позиции, в резултат загиват многизна. В 17:00 часа Роме стартира основната си атака. Германските и италианските танкове се предвижват напред. Стрелковата бригада може да разчита само на четири оръдия, но те успяват да унищожат 37 от общо 40 танка на [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]]. Останалите три се оттеглят и се организира нова нападение. Но всичките девет танка, които участват са също унищожени. Стрелковата бригада остава само с три оръдия с по три снаряда за всяко, но германците се отказват от атаката.
 
'''''Сряда-четвъртък, 28-29 октомври, 1942 година'''''
 
Австралийската 9-та дивизия продължава да настъпва на северозапад отвъд Тел ел Еиса до държана от противника позиция южно от железопътната линия известна като "Постът на Томпсън", където успява да пробие по продължение на пътя край брега. До края на деня британците имат 800 танка, докато Оста може да разчита на 148 германски и 187 италиански танка. С потапянето на танкера ''Luisiano'' извън пристанището на Тобрук, Ромел казва на своите командири, "Би било почти невъзможно да отстъпим. Няма достатъчно гориво за такъв операция. Имаме само един избор и той да се бием докрай при Аламейн."
 
'''''Петък-неделя, 30 октомври - 1 ноември, 1942 година'''''
 
През нощта на [[30 октомври]] се продължава изпълнението на предишните планове. Австралийците продължават своята атака. Това е техният трети опит да достигнат самия път, което и успяват да направят през тази нощ. На 31 октомври Ромел стартира четири атаки срещу "Постът на Томпсън". Боевете са интензивни и често ръкопашни, но през този ден силите на Оста не успяват да си върнат позицията. Неделя, [[1 ноември]] Ромел прави още един опит да изтика австралийците, но свирепите, отчаяни боеве не носят нищо друго освен загуба на войници и екипировка. До този момент на Ромел става ясно, че битката е загубена. Той прави планове за отстъпление и изтегляне до Фука, няколко мили на запад. Пристигат 1,200 тона с гориво, но твърде късно и се налага да бъдат взривени.
 
=== Фаза 4: Операция Суперчардж ===
 
Тази фаза от битката започва на [[2 ноември]] в 1:00 часа, като целта е унищожаване на танковите части на противника, принуждаване на врага да се бие на открито, намаляване на запасите на Оста от гориво, атакуване и окупиране на противниковите продоволствени линии и предизвикване на разпадане на противниковата армия. Интензивността и разрушенията при Суперчардж са по-големи от всичко, което се е случило до този момент през тази битка. Целта на операцията е Тел ел Акакир по продължение на пътя Рахман, който е в основата на защитата на Оста.
Ред 136:
Пехотата постига по-голямата част от своите цели, но също както при Операция Лайтфут, пътеките за танковете са разчистени в края на нощта.
 
9-та бронетанкова бригада започва предвижване към бойната линия в 20:00 часа от железопътната гара на [[Аламейн]] на [[1 ноември]] с приблизително 130 танка, а пристига до изходната позиция със само 94 танка<ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' pg. 66</ref>. Бригадата е трябвало да започне атаката към Тел ел Акакир в 5:45 часа под прикритието на артилерийски бараж. Но атаката е отложена с 30 минути, докато се бригадата се прегрупира, по заповед на [[Джон Сесил Къри]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 387</ref>. В 6:15 часа, половин час преди изгрев, три полка от бригадата атакуват в посока на огневата линия<ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' стр. 67</ref>.
 
<blockquote>
"Ние всички осъзнахме, че да атакуваш с танкове стена от оръдия звучи като още една [[Атака на Леката Бригада|Балаклава]], това е задача за пехота. Но нямаше свободна пехота. Така че нашите танкове трябваше да свършат работата."
<br>&ndash; генерал-лейтенант сър [[Бърнард Фрайбърг]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 386</ref>
</blockquote>
 
Ред 170:
Ромел извиква италианската 132-ра бронетанкова дивизия Ариете от юг, за да се присъедини към защитата около Тел ел Акакир. До залез Оста има само трийсет и два танка по целия фронт. Докато [[Немски Африкански корпус|Африканския корпус]] води боеве край Тел ел Акакир, Ромел започва отстъпление към Фука.
 
=== Фаза 5: Край на битката ===
 
[[Ервин Ромел]] изпраща съобщение на Хитлер обяснявайки незащитимостта на позицията и търсейки разрешение за отстъпление, но получава заповед да не се изтегля. Фон Тома му казва, "Току-що бях на бойното поле. 15-та танкова има десет танка, 21-ва танкова само четиринайсет, Литорио седемнайсет." Ромел му прочита съобщението на Хитлер и остава да командва Африканския корпус.
Ред 178:
Въпреки отчаяната ситуация войниците на Ромел запазват своите позиции. Цели части са унищожени, но останалите продължават да се бият. Пробив с ширина 12 мили е отворен във фронтовата линия на Оста. "Ако останем тук, армията няма да може да издържи три дни... Ако се подчиня на заповедта на фюрера, тогава съществува опасността моите войници да не се подчиняват на заповедите... Моите мъже са на първо място!" Ромел заповядва отстъпление в противоречие със заповедите на Хитлер.
 
'''''4 ноември, 1942 година'''''
 
На [[4 ноември]] се провеждат последните атаки. Британските 1-ва, 7-ма и 10-та бронетанкови дивизии преминават германските линии и започват действия в пустинята. Съюзниците печелят битката. Оста е в отстъпление. През този ден са унищожени бронетанковите Ариете и Литорио дивизии, както и моторизираната дивизия Триесте.
Ред 184:
До този момент Ромел е загубил близо 23 000 войника и 1000 танка, има останали само 80 танка. Съюзниците също понасят тежки загуби - 13,500 души са убити, изчезнали или ранени. Генерал-майор [[Дъглас Уимбърли]] се заклева, "Никога отново."
 
== Анализ и последствия ==
 
<blockquote>
"Преди Аламейн нямахме победа. След Аламейн нямахме загуба."
<br>&ndash; Уинстън Чърчил.
</blockquote>
 
Ред 197:
Ромел е отблъснат чак до туниските планини, където неговите части получават подкрепления и екипировка след като Хитлер научава за [[Операция Факел]] и последвалото предателство на правителството на Вишиска Франция. Тези подкрепления биха били полезни по време на битката при Аламейн. Ромел сега е изправен през война на два фронта, с британските части, които го преследват от изток, и британските, френските и американските от запад. Очакванията за кратка кампания срещу силите на Оста води до [[Битка при прохода Кесерин|грешки]] от страна на неопитните американски части. Това води до продължителна, трудна и скъпо струваща Туниска кампания.
 
== Значение ==
Ромел не губи надежда в Африка до края на Туниската кампания. Въпреки това Аламейн е значителна победа на Съюзниците. Най-съществената стъпка към затварянето на този фронт. След три години Африканския театър на бойните действия е разчистен от силите на Оста и Съюзниците обръщат поглед на север към Средиземноморието.
 
== Допълнителна литература ==
* Major-General I.C.O. Playfair, ''History Of The Second World War:United Kingdom Military Series: The Mediterranean and Middle East Series, volume 4: The Destruction of the Axis Forces in Africa'', 1966
* Jon Latimer, ''Alamein'', London: John Murray, 2002
* Niall Barr, ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' Overlook Press, 2005
* Erwin Rommel with B.H.Liddell-Hart, ''The Rommel Papers'', Da Capo Press, 1982
* Field Marshal Lord Carver, ''El Alamein’', Wordsworth Editions Ltd; New Ed edition, 2000
Ред 215:
* [http://www.awm.gov.au/histories/chapter.asp?volume=19 Официална история на Австралия за Втората световна война]
* [http://www.qohmuseum.org.uk/alamein.htm 3-ти хусарски полк (част от 9-та бронетанкова бригада) - участие в битката при Аламейн]
* [http://www.remuseum.org.uk/corpshistory/rem_corps_part16.htm#west Музей на кралските инженери] Кралските инженери и тяхното участие във Втората световна война (разчистване на мини при Аламейн)
* [http://web.archive.org/web/20070621175054/http://www.btinternet.com/~ian.a.paterson/battles1942.htm#Alamein История на британската 7-ма бронетанкова дивизия - участие в битката при Аламейн]
* [http://web.archive.org/20050218063841/www.geocities.com/Pentagon/Quarters/5433/elalamein Статия посветена на Аламейн]