Корпоративна търговска банка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка |
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени |
||
Ред 25:
В периода 2007 – 2014 банката се развива стремително и от 1,77 млрд лева през 2007 към март 2014 г. активите и нарастват на 7,3 млрд лева и тя става четвъртата най-голяма банка в България по размер на активите.<ref>[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/bs_201401_a0_bg.pdf Разпределение на банките по групи към 31 януари 2014 г.]</ref><ref name="К"/> Трета е по печалби и първа по темп на растеж на депозитите.
През 2014 г. КТБ АД придобива Креди Агрикол България ЕАД.<ref>[http://www.banker.bg/?Channel=3&Category=77&Article=489639 КТБ купува „Креди Агрикол България“, в. Банкеръ, 22 януари 2014 г.]</ref><ref>
== Роля в политическия живот ==
Ред 32:
Според в-к „Капитал“ банката се ползва с политически протекции и това и позволява да засмуква публичен ресурс и да го канализира за придобиване на частни активи. Банката има участие в собствеността на компании като [[Булгартабак]], [[БТК]], [[Техномаркет]], [[Петрол (компания)|Петрол]], Дунарит и др. Наблюдава се срастване на медийна, политическа, регулаторна и съдебна власт в един конгломерат, контролиран от Цветан Василев и неговия партньор [[Делян Пеевски]]<ref name="К"/>.
Някои медии определят Цветан Василев и КТБ като „неформален коалиционен партньор на всяка власт в България“. <ref>[http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/ikonomedia-atakite-na-cvetan-vasilev-zapochnaha-oshte-prez-2009-g,148733/Икономедиа: Атаките на Цветан Василев започнаха още през 2009 г.]</ref>Твърди се, че в банката са концентрирани голяма част от държавните пари, като за сметка на това тя осигурява медиен комфорт на управляващите и по този начин влияе на българския политически живот. <ref>„Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика. Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7 – 8 години е невиждано в историята на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода в България]]. Обяснението, е че групировката около КТБ беше фаворизирана от две последователни правителства – на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ. Медийната група около Ирена Кръстева и сина
В интервю за австрийския ''Der Standard'' Василев отхвърля обвиненията и определя себе си като „някой, който е заможен и ръководи редица бизнеси.“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/cvetan-vasilev-prezidentyt-predstavliava-korporativni-interesi-148691/ | заглавие = Цветан Василев: Президентът представлява корпоративни интереси | достъп_дата = 9 юли 2015 }}</ref>
Ред 59:
== Сграда ==
Централното управление на банката се намира в сградата на ул. „Граф Игнатиев“ № 10. От края на [[19 век]] до началото на [[20 век]] в нея е Централното управление на Българска търговска банка<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=200&aid=5083 „Буров – талант на колене“, сп. Тема]</ref> – най-голямата [[банка]] с предимно местен частен [[капитал]] по това време.
Към средата на 60-те години в сградата се помещава външнотърговското дружество "Булет", преименовано по-късно като
Архитектите, проектирали сградата през [[1921]] г., са [[Георги Фингов]], Димо Ничев и Никола Юруков от архитектурно бюро „Фингов, Ничев и Апостолов". Сградата е построена в типичния бароков стил, характерен за строителството в началото на [[20 век]] и през [[1978]] г. сградата е обявена за паметник на културата. КТБ запазва екстериора и интериора максимално близки до автентичния облик.
Ред 79:
* [http://www.banker.bg/?Channel=3&Category=77&Article=488902 КТБ с оборот за над 1 млрд. лв. на „Българска фондова борса – София“ за 2013 година], Банкеръ Online, 09 януари 2014 г.
* [http://www.mediapool.bg/oditat-na-ktb-finansova-dupka-ot-4-mlrd-lv-i-neobichaino-porochni-praktiki-news226305.html Одитът на КТБ: Финансова дупка от 4 млрд. лв. и необичайно порочни практики], 22 октомври 2014
* [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/10/22/2404975_nad_4_mlrd_lv_obezcenki_shte_triabva_da_se_napraviat_v/ Над 4 млрд. лв. обезценки ще трябва да се направят в КТБ], capital.bg, 22 октомври 2014
* [http://www.protestnamreja.bg/chernata-kutiya-ktb-zaemi-na-priyatelski-vestnici/ Черната кутия на КТБ: как са раздавани необслужвани заеми на приятелски вестници], ''Протестна мрежа''
| |||